До Исландия и назад - част 8 - Прелестите на севера и запада


Скалата Hvitserkur на полуостров Vatnsnes ми прилича на динозавър, пиещ вода

 

 05.08.2022

 Не можех да повярвам на очите си - утрото предлагаше разкъсана облачност, синьото небе най-после обещаваше да надвисне над Ледената земя и Слънчо плавно се плъзна нагоре по хоризонта след едноседмично тотално отсъствие. Днес щеше да бъде празник за мен и изгнилите ми от мокротия крака. Връхлетяха ме спомени как на велопътешествието до Нордкейп в такива редки часове исках просто да легна на някоя поляна и да ме топли слънцето, да сгрее премръзналите ми кокали, да изсуши подгизналите ми дрехи. И днес още от сутринта ме обзеха такива желания. Моите домакини ме поканиха в кухнята да закуся, топлият чай ми се отрази много добре. След нощта на топло и горещия душ нямаше и следа от хипотермия у мен, възстанових се добре. После се натоварихме на колата и потеглихме към Акурейри. Момичетата и техните приятели гонеха автобуса за Рейкявик и щяха да си заминават обратно за Швейцария, а мен ме очакваше приказен ден във втория по големина град на Исландия Акурейри - столицата на севера. 

До Исландия и назад - част 7 - Първа седмица в екстрема на Ледената земя

Геотермалното поле Hverir край езерото Myvatn


 Голяма мечта ми беше Ледената земя. Наистина много я жадувах и много я сънувах. Особено след велопътешествието до Норвегия тотално затвърдих силното си влечение към студения север и се убедих, че въпреки екстремно лошото време, ужасяващата за вегани храна и постоянната борба със стихиите, това е един оазис за мизантропите като мен, които имат зверска алергия към хората. Исландия освен, че е с оскъдна популация, е страшно богата на природни чудеса и то наистина зашеметяващи, дъхоспиращи, необясними и невъобразими. Уж няма гори, уж много голо било - това ще кажат някои хора, които са били там и не са я усетили, не са я изживяли с всичките си сетива, а само са гледали през прозореца на някой автомобил. За мен лично Исландия няма аналог, не може с нищо да се сравни и диша в свое собствено измерение. Може да е безпощадна към посетителя, може човек да отиде там за една седмица и природните стихии да са толкова свирепи, че да не му се излиза от хотелската стая. И така да я намрази. Но аз не мога да си представя как може някой да намрази такава дива прелест въпреки капризите и жестокостите, на които е способна. Моята първа седмица беше своеобразен тест. Земята ме изпита до краен предел като хвърли върху мен цялата си свирепост. Трябваше да провери дали съм достоен посетител, да реши дали ще ме допусне. Или аз ще се предам и самоизхвърля след всичките ужасни изпитания, на които ме подложи. А след това, веднъж изпитала ме, разкри пред мен най-красивите си цветове...

До Исландия и назад - част 6 - Фарьорските острови

Красота около Saksun

23.07.2022

Сутринта като отворих ципа на палатката, въобще не ми хареса това, което видях. Всичко беше потънало в гъста мъгла, нямаше никаква гледка в никоя посока. Бях съвсем близо до най-високата част на планината, малко след като събрах лагера вече бях на върха. За жалост обаче нищо не видях от там. Тръгнах да слизам от другата страна на планината в посока село Hellurnar. Мъглата беше толкова гъста, че за малко да объркам пътеката. Към селото беше все надолнище и като слязох по-ниско, мъглата се разкара и се отвориха гледки. Времето беше лошо само по високото. За пореден ден се радвах на чудесно като за островите време. Студено беше, но нямаше нито дъжд, нито силен вятър. В селото се поразходих, беше съвсем малко и продължих по пътеката към село Oyndarfjørður, която минаваше по крайбрежието и ме отведе както на скалисти брегове, така и на малък, симпатичен плаж. 

Край селото видях групичка местни, които бродеха по околните склонове и се опитваха да събират овцете, явно за да ги стрижат. Продължих нагоре по пътеката към Elduvík. Толкова много ми харесваше да вървя през Фарьорите, от пътека на пътека и от село на село, та въобще не ми се излизаше на шосетата да се придвижвам бързо и да пропускам такива невероятни гледки. Почти цял ден се наслаждавах на панорами към остров Kalsoy. Пътеката за Elduvík беше прекрасна, хареса ми много, че е по-тесничка и забавна на места, а гледките бяха все така зашеметяващи. Реално всичките села от Fuglafjørður до Elduvík са свързани с пътека през планините и спокойно може да се мине цялата наведнъж. В последната част до Elduvík имаше и други туристи, тръгнали да се разхождат. Къмпингът в селото беше популярен и самото село имаше много приятна и спокойна атмосфера. Кратка пътека водеше от него до закътано заливче между отвесни скали с уникален цвят на водата. Именно там срещнах холандската двойка от ферибота, които преди акостирането му ми пазеха раницата, докато снимах. Разприказвахме се и им препоръчах някои места, които обходих предните дни. Те я караха доста по-лежерно и не бяха обикаляли много.

До Исландия и назад - част 5 - Фарьорските острови

 

Село Kunoy


Фарьорските острови сякаш не са особено известни и познати на средностатистическия българин. Имам усещането, че повечето хора дори не знаят къде се намират, та камо ли какво представляват и към коя страна принадлежат. Географското й положение определя наличието на дни с четири сезона, сменящи се в рамките на 24 часа, поради което всеки посетител трябва да е отлично подготвен по отношение на облеклото си. Вятърът на Фарьорите е див, луд, бесен и безпощаден. Студът идва с него и връхлита внезапно дори и през лятото. Всъщност по тези места "лято" е дума, която не носи значението, което ние й придаваме в България. Дори в разгара на най-топлия сезон температурите може да са ниски, а вятърът най-редовно пердаши и вледенява. Ако човек е решил да пътува пеша, на стоп и да спи на палатка по време на целия си престой там, трябва да е добре подготвен откъм дрехи, силно находчив и изобретателен, както и много мотивиран да продължи да разглежда приказните острови, докато е брутално подгизнал от глава до пети и трака със зъби, крачейки по напоената земя. На островите няма гори, няма естествени укрития и да се намери безплатен и легален подслон при лошо време, е много сериозна мисия. 

Фарьорите се състоят от 18 вулканични острова, от които 17 са обитаеми. Главните и най-населени острови са Streymoy и Eysturoy. Архипелагът е автономна област, но принадлежи на кралство Дания. На мен ми се струва по-обосновано географски да са част от Норвегия или Исландия, ама историята решила друго и станали най-красивото бижу в датската корона. Островите отлично си отговарят на името, което в превод означава "овчи". Количеството овце там е зашеметяващо и понеже площта не е голяма, както в Исландия например, ги виждаш навсякъде и по всяко време. Толкова свикнах на всяка крачка да срещам овце, че после в Исландия почнаха да ми липсват, а и там уж са много. 

До Исландия и назад - част 4 - Германия и Дания транзит


Църквата в село Mecklenburg

18.07.2022

Оттук насетне започна истинкото препускане. Оставаха още толкова много километри, а аз едва си държах очите отворени след всичкото безсъние и същевременно се пуках от яд, че вместо да спирам и разглеждам на всяка крачка, трябва да бързам за пустия ферибот. Единственото, което ме успокояваше беше, че една огромна мечта беше на път да се сбъдне - Исландия! Но ми се искаше да видя всичко и по пътя, защото за мен пътят до дадено място винаги е бил по-важен от достигане до самото място. Именно това, което ми се случва по пътя, е било причина изобщо да пътувам, а не някаква си крайна дестинация. И макар да горях от нетърпение да прекарам два месеца на "ледената земя", континентална Европа също ми беше много интересна и не можех да понасям мисълта, че карам по някаква тъпа магистрала, пропускайки толкова много селца, гори, замъци.... 

На германската магистрала стартирахме нова тактика - видехме ли кафява табела, обозначаваща някаква забележителност, другарчето веднага проверяваше в интернет къде точно се намира и ако беше в радиус до 5 км, слизахме от магистралата, за да я посетим. Това беше единственото нещо, което можеше да ме успокои в мъката по всичко пропуснато и да ме разсъни, отделяйки поглед от пътя и разхождайки се макар и за малко. Така се озовахме в непосещаван и неизвестен замък, чието име сега дори не мога да си спомня. Намира се някъде край магистралата, на около 2-3 км от нея между Shonfield и Grimmen, ама точно къде, нямам спомен. Толкова много ми се спеше през този ден, че в главата ми беше чорба и това е резултатът. Замъкът беше скромен, но хубав, добре че все пак имам снимки. Най-абсурдното беше, че имаше паркинг една гола поляна, на която нямаше нищо, освен табела, че се плаща 2 евро за паркиране. Нямаше жива душа наоколо, разходих се около замъка и тъкмо се отправих обратно към колата, когато видях най-страшната гледка в това пътуване - гол човешки гъз. Както си вървях по пътеката, от дясната ми страна имаше някакъв водоем, където странен човек явно беше излязъл да се пече гол и докато минавах, видях с кривото на окото голата му задна страна на около 30 метра разстояние, втрещих се и се изнизах по терлици, гледайки право напред. Видяното ми остави психологическа травма, подобна на тези, които са ми оставяли малкото нудистки плажове в България, където ми се е налагало да мина пеша по време на дълги ходения край морето. Хубавото е, че там знаеш какво да очакваш и гледаш нонстоп към водата, а не към плажа, а тук задникът се появи изневиделица. Е, поне от шока спря да ми се спи за малко. 

До Исландия и назад - част 3 - Полша


15.07.2022

Zalipie - Nowy Korczyn - Rogow - Koszyce - Nowe Brzesko - Chobot - Niepolomice - Podleze - Wieliczka - Krakow - Cholorzyn - Mnikow

Село Zalipie трудно се разглежда без нещо на колела. Изрисуваните къщи са много разпръснати и само за някои има указателни табели. Доста по-неорганизирано е, отколкото мислех, но в това му е чарът. За съжаление поради ранния час не успях да надникна в нито една къща, нито в общината или музея. Обиколихме селото с колата, другарчето спеше дълбоко на задната седалка, а аз спирах и снимах красиво изрисуваните къщи. Докато се усетя, сутринта напредна и трябваше да си тръгваме. Ревеше ми се с глас вече от това постоянно бързане. Дъждът беше отминал и последствията от тежката нощ бяха само мокра екипировка и постоянно натежаване на клепачите, докато шофирах. Хубаво, че спирах навсякъде по пътя, рядко карах 10 км без да спра до някоя крайпътна църква, интересна сграда или каквото и да е, приковало вниманието ми, така че нямаше опасност да заспя на волана заради дълго и монотонно каране при цялата липса на сън.

Следващата сериозна спирка беше солната мина Wieliczka. Тук имаше цяла организирана мафия за паркингите, но пак успяхме да намерим къде да се скатаем безплатно. Другарчето остана в колата, а аз отидох до входа на мината и се ужасих от огромните тълпи туристи, прескъпия билет и целия този организиран туризъм. Въобще не ми пасват подобни неща, а същевременно толкова ми се искаше да посетя мината. Мислех доста и накрая се навих да вляза, колкото и да не ми се искаше да се бутам с всичките овце, водени от овчар. Мината не може да се посети самостоятелно, лепнат си за група с гид през цялото време. Тълпите са огромни, обектът има сериозна посещаемост и билетът е скъп - 87 злоти (близо 19 евро). Тази цена е ако влезеш вътре с полскоговорящ гид, ако обаче искаш да ти говорят на английски или друг от предлаганите езици, цената веднага скача. За да икономисам някой лев се присламчих към полски гид, та се паднах в група поляци с приятна жена за водач, която като всички останали гидове си декламираше заученото, а аз нищичко не разбирах. Трябвало е явно да науча полски език. Май след години ще е водещ език в Европа, тъй като поляците са китайците на Стария континент. Следващата група зад нас беше с английски гид и крадешком се опитвах да дочуя нещо от това, което жената им разказваше. Групите вървят една след друга и често се засичат, но когато влезе следващата, предната излиза от тунела или залата, така че не успях да чуя почти нищо. И въпреки това научих доста за солната мина Величка...

До Исландия и назад - част 2 - Унгария и Словакия

 

Величественият замък Спиш

Унгария никога не ми е била в списъка с любими страни, не би влязла дори в първата 50-тица, но както и почти всяка друга страна в света, има много какво да се види из нея. А защо не ми е особено любима - ами защото няма планини. Освен това ми се струва като доста полицейска държава, подобна на Хърватия и Италия. Само в Унгария от целия свят ми написаха глоба за стопиране на магистралата до Сегед - уникално! Макар да е идеално равна, което я прави перфектна вело държава, я определих като доста негостоприемна за вело пътешественици по време на преминаването ми през нея на път за Норвегия с колелото. Местните никак не изглеждат като запалени колоездачи въпреки благоприятните особености на релефа, всъщност в една планинска Норвегия имаше къде повече вело любители. Този път щях да видя малка част от Унгария с кола, нямаше как да й отделя повече време и определено предпочитах да посетя повече места в Словакия, така че трябваше да се задоволя само с няколко замъка.

Словакия пък винаги ми е била много интересна и привлекателна. Татрите са само една от причините за това, другият важен магнит са замъците. Страната има стотици замъци, крепости, руини, дворци. Като добавим и дървените стари църкви, картинката става все по-пълна и красива. Още преди да влезем в Словакия, вече ми беше тъжно, че нямаше да има време да се обиколят всички замъци, да се обходят сериозно Татрите... Вместо това щях да бързам и да видя съвсем малко от тази вълнуваща страна.

 

До Исландия и назад - част 1 - Румъния

Карпатска мецана

 

Преди да започна с първия разказ от поредицата за последното пътуване, искам да спомена отново, че все още търся нов дом и семейство за най-прекрасния котарак Елзьо. Подробно инфо и снимки  - най-долу в тази публикация - http://tery-robin.blogspot.com/2022/01/blog-post.html 

Ако някой има идеи и предложения, познава подходящи хора и място, моля да пише. Положението ми е много тежко, защото безкрайно много го обичам и всеки ден е някакъв кошмарен стрес да не се разболее, да не му се случи нещо... Не мога да отглеждам животни, дори муха или мравка. Вече не го пускам изобщо да обикаля из квартала и го разхождам само на каишка, понеже хората навсякъде са изроди и може някой да го отрови или утрепе. Търся отчаяно подходящ дом и семейство за него!

 

Ето го и първия разказ от лятното пътуване до Дания и обратно с кола и до Исландия с ферибот и на стоп. След две години скитническа пауза не вярвах, че пътуванията ще са отново достъпни за хора като мен, които не участват в новата глобална манипулация, та се чувствах направо странно отново да съм на път, още повече по необичаен за мен начин - с кола в първата и последната част на пътуването. Малко общи статистики и факти:

  • Изминати километри - 3864 (на отиване) + 5109 (на връщане) = 8973 км общо с колата. Двата месеца в Исландия на стоп не влизат в тази сметка.
  • Времетраене - 121 дни или 4 месеца
  • Спукани гуми - 1 
  • Любима страна - Исландия

Последен ъпдейт/ финал на пътешествието в Исландия и през Европа

Някъде в Исландия... снимката е от човек, който ме вози на стоп и преоткри приключенския си дух. Все още не мога да кача мои снимки.

 

На 30.10.2022, двадесет и пет минути след полунощ, така че на практика 31-ви, пътуването ми завърши. Четири прекрасни месеца, два от които в Исландия, която ми стана толкова любима, че сега се чудя дали Норвегия остава първенец в класацията ми или занапред ще споделя първото място с Исландия. Последните 5 дни така ме завъртя вихрушката на битовизмите, лудостите на близките и стресът от връщането към "уседнал" живот, че чак сега седнах пред компютъра на родителското тяло (защото вече нямам свой от доста време и няма да имам), за да споделя завръщането си. За последните дни не само не успях по никакъв начин да проумея и осъзная, че пътуването е свършило и пак съм в миризливата, пренаселена, презастроена и много прашна в момента дупка, наречена град Хасково, но и не успях да порева достатъчно за излизането от моята лична комфортна зона, която започва там, където свършва тази на нормалните хора - в неизвестното. Не успях и да оплача достатъчно фотоапарата си, който се развали първия ден в Германия, докато снимах прелестите на катедралата в Шлезвиг (вече освен компютър, нямам и фотоапарат, така че дори не мога да снимам тазгодишната си реколта тикви). За пет дни успях само да изчистя една кола, да зарадвам едно коте, да заведа баба си да й сложат леща на окото, да пренеса почти два тона говежда тор, да установя, че вече няма веган сладолед в хасковския Лидл, да си спомня защо с такъв мерак заминах на това пътуване и с такова неистово нежелание се върнах (заради хората, винаги всичко е заради хората. И винаги са най-близките). Ааа, и защо толкова много мразя Хасково - също си припомних. В Исландия лошите неща се забравят бързо. В Хасково се припомнят бързо. В Исландия няма хора и има спокойствие, природа, тишина, лошо време, глад и всемирна любов. В Хасково има хора, има мръсотия, шум, простотия, лошотия, крясъци и агресия. И ти се напомня постоянно защо е толкова голямо наказание да си още жив. На входа на града си помислих през сълзи: "Уви, не умрях и в това пътуване... Защото винаги се провалям..."

Вече не мога с думи да опиша как ми липсва Исландия. Липсват ми даже глада и ужасното време. И цялото пътуване. Истината е, че изобщо нямаше да се върна в края на октомври ако не беше едно обещание. А аз си спазвам обещанията. Дори когато никак не искам. Просто обещанията са по-важни от кефа. По-важни от всичко. Кефът и принципите всъщност могат да се сравняват, колкото и да си противоречат. За някои хора "кеф цена няма", за мен принципите цена нямат. Защото са безценни.

Исландия... предстартови изненади и проблеми

 

Снимката е от интернет

Update:

Пълен обрат в предстоящото пътуване - колелото остава вкъщи :( Това е лошата новина. Всъщност за мен е много лоша, защото ми се искаше адски много да отида до Дания с колелото. Но хубавите новини са, че спасението дойде откъдето най-малко очаквах и ще имам превоз до Дания преди да отплава ферибота, навярно няма да го изпусна йеее :) И за да е още по-хубаво - реално аз ще се самозакарам до там с чужда кола :) Колелото обаче не може да се вземе, така че велопътешествието ще остане за друг път. Последните дни звъних на десетки телефони на превозвачи - автобуси, легални бусове и нелегални бусове. В автобусите отказват да качат колелото ако не е разглобено. Цените са около 200 лв на калпак до Бавария. С бусовете цените са още по-умопомрачителни, няма под 400 лв за човек с колело в посока от България до Нюрнберг например, но поне вземат колелото цяло. А аз изчислих, че с дните, които в момента ми остават до отплаването, ще успея да стигна ако тръгна от някъде в Бавария. Затова търсих превоз до там. Вчера обаче всичко претърпя обрат и се оказах с алтернатива пред себе си, която ще ми спести всички кошмарни часове транзитно пътуване през Европа с кой знае какви хора, които пушат като комини и надуват мазни чалгии, направо тръпки ме побиват от мисълта. Трябваше да реша много бързо и реших, че вместо да дам 400 лв от и без това оскъдните си средства до Бавария и да агонизирам с опаковано с маски и шалове лице, да не видя нищо по пътя си и да дишам тютюнев дим, ще приема предложението за къде по-независим превоз с колкото искам спирки по пътя. И така, утре или в събота - газ на север и така до Дания :) Разкази на блога - вече на есен или зима, не зная кога ще се върна. И дали. Ако пак сложат мерки, може и да си остана някъде по пътя.

-----------------------------------------

У мен се зароди надежда след раздигането на корона-цирка в някои страни, много крехка надежда, че това лято ще мога да пътувам... И си казах преди няколко месеца: "Хайде към Исландия!" Ама някак си сякаш всичко е срещу мен и още не мога да тръгна...

Понеже здравата я загазих, а имам вече закупен билет за ферибота от Дания за Исландия, си позволявам да започна тази публикация с голям призив за помощ. Накратко ситуацията... трябваше да тръгна с колелото за Дания около 12-13 юни. Нищо такова не стана - не само всичко с ремонтите по къщата се проточи неочаквано дълго, но за капак ме наводниха със спукана тръба на поливна вода и се наложи аз собственоръчно да отстранявам аварията поради пълната апатия на живущите по къщите наоколо да се включат. Няма да навлизам в подробности за нервите, времето и копането, които ми костваше тая глупост, но така или иначе всичко свърши - оправих я. Ако ви трябва ВиК пишман майстор, мазач, бетонобъркач, шпакловчик, зидар, бояджия, копач, пишман майстор за покриви - ламаринени и керемидени, реставратор на допотопни вещи и помещения и т.н. битовизми, насреща съм. Та сега съм в много кофти позиция - вече и да искам не мога да стигна до Дания с колелото. За тази цел са ми нужни около 35 дни, а в момента ми остават едва около 25. Освен това досега нямах и пет минути време да се подготвя за това пътуване, колелото не е готово, дрехи нямам, не зная къде какво ще гледам и какви хайкове ще правя... изобщо всичко е пълен ужас. Ремонтите ги почнах активно още април, но заради тоновете градинарска работа през април и май, не успях да ги свърша навреме. Сега почти ги свърших, на финалната права съм, но в комбинация и с аварията тотално изтървах срока за тръгване. И седя и се чудя какво да правя... Много държа пътуването да е с колелото, поне на връщане да е изцяло с колелото. Но на отиване ще се наложи да си потърся друг превоз, в който да можем да се возим с колелото и багажа.