И пак - етиопски мъки и страдания

Така ми се иска да напиша нещо хубаво в този блог, нещо положително за тая страна...... ама това е все едно да си кривя душата, както се казва. Не намирам правилните думи да изразя отвращението си към този народ и неговата ексремна малоумщина и нестихваща простотия. Всеки ден се събуждам с надеждата, че ще бъде по-добър от предишния, всеки ден очаквам да срещна интересни и добри хора, с които да проведа нормален разговор.... е няма как да стане в Етиопия, ще трябва да търся другаде. Просто манталитета на хората тук е ужасяващ и непоправим, а аз не съм човек, който ще търпи това.
Hаправих прекрасен поход до водопадите на Сини Нил, който както винаги бе съпроводен от стотици крясъци, камъни, обиди, следящи ме изроди, малоумници и така нататък неприятни индивиди. Водопадите обаче бяха слабо казано фантастични!! Такава вълшебна карсота, сякаш излезли от приказките! Уцелих идеален момент, когато реката е пълноводна и водопадите бяха чудовищно огромни, истинска стихия! Иска ми се да можех да кача снимки, но след няколко седмици, когато снимките пристигнат в България, ще може да видите водопадите. Нощувах близо до тях, в градината на туристическия офис (да спя до самите водопади бе лудост, защото местните щяха да ме видят и цяла нощ да обикалят с идеята да отмъкнат нещо). Затова хората от офиса любезно предложиха да спя зад огражденията и казаха, че не съм първия човек с палатка, прекарал нощта там. Наспах се идеално и на другия ден направих голямо ходене обратно, което завърши със стоп, двама възрастни белгийци ме взеха до Бахир Дар и ми разказваха как са били преди 20 години в Етиопия и колко е било различно. Откакто белите са започнали да дават пари на местните, чужденецът е станал символ на парите! Всеки бял се приема за ходеща банка, която трябва само да дава на всички по всяко време. Ужасяваща е вредата, която туристите нанасят на местните по този начин. Хората са толкова мързеливи, нищо не може да ги накара да си мръднат пръста за работа, нали има бели да им дават, или да крадат и мамят.
Същия ден вече по обед тръгнах да стопирам за Адис Абеба. Взеха ме странни хора с кола до следващия град на 75 км. Там като се почна едно ходене.... Не помня вече колко часа. Всякакви дразнители и преследвачи, ученици, които ме вбесиха вървейки след мен и опитвайки се да ми отворят раницата!!! Доста камъни хвърлях, няколко глави усетиха и силен удар от бутилката ми пълна с вода... и така след много мъки ме взе кола с 6 човека вътре. Беше пикап тойота и се сместихме 7. Всичките бяха младежи отиващи на обмен на опит с други фирми работещи в тяхната сфера (агрикултури). Бяха много възпитани и приятни, направи ми силно впечатление, защото такива хора не срещам всеки ден. За първи път видях етиопци да четат книга! И то на английски! С тях стигнах до Дебре Маркос и се стъмни, затова спряха да спят на хотел. А аз се уговорих със собственика на един малък ресторант и пансион да си разпъна палатката в двора им ако ям в ресторанта, така че се нахраних добре с любимото ми тaгамино (едно ястие - 50 стотинки :) разпънах палатката на цимента и спах перфектно. На другия ден стигнахме Адис и младежите ме оставиха в центъра. Преди това видяхме доста диви маймуни из планините, които излизат на пътя да просят от минаващите коли, бяха с размера на моето куче и позираха с мерак за снимки :) В Адис се свързах с хоста късния следобед и с надежда, че най-сетне ще остана в етиопска къща, се отправих към дома му. Той живее малко извън града, затова и доста походих, Адис е много замърсен от смог град, пълен с отвратителни хора, всякакви измамници и агресивни просяци, дори повече и по-неприятни от провинциалните. Относно мечтите ми за етиопска къща и семейство - те се разбиха с гръм и трясък. Семейството на хоста дори едно здравей не ми каза, толкова са груби и студени, а и той самият е някак странен, не намираме много общ език и имам чувството, че само едно нещо го интересува - как и откъде да вземе парички. Не е лош към мен въобще, но просто не е тип човек, с когото може да се разговаря особено много. На втория ден се срещнах за малко с каучсърфър от Аржентина, който щеше да си оставя багажа при моя хост за няколко дни. Първото нещо, което сподели, беше че за два дни в Адис два пъти са го ограбили!!! Атакували го по тъмно в някаква уличка първия път, а смятайте, той е висок и едър, в сравнение с черните тук е като скала, а те са мишки до него и пак са успяли да го оберат!!! После се срещнахме с корейски каучсърфър, който почти бе ограбен пред очите ми!!! Уличнo хлапе му измъкна парите от джоба и в последния момент корееца успя да ги сграбчи и се размина. При мен тия номера няма как да сработят, защото в момента, в който някои ме доближи, се обръщам и удрям. Научих се да правя само това и на някои улици хората вече ме знаят и не ме зкачат, плюс това мислят, че съм войник заради камуфлажните панталони, което също рязко намаля опитите! За първи път в Етиопия се замислих дали да не си нося ножа с мен и да го ползвам не само за рязане на плодове. Но изкушението ще е твърде голямо и няма да мога да устоя! Някой ще се раздели с части от тялото си или с живота си. Така ми е набрало, просто стискам зъби и се моля да имам търпение и да не утрепя някого, докато съм тука, защото агресията ми излиза от контрол!!!!! Ще кажете като е толкова гадно кво правиш още там. Aми чакам за визи! Искам да се махам от тоя гаден град, но в петък успях да взема само визата за Джибути (40 $, лесно и бързо) и тъй като yикенда посолствата не работят, ще взема тази за Сомалиленд (40$, за 20 минути е готова) в понеделник сутринта, след което се махам към Джибути. Cомалия е разделена на 3 части и само за Сомалиленд може да се вземе туристическа виза, за другите две не може. Така че ще посетя само северната част на страната. Да видим дали ще ме подведе интуицията, която казва само хубави неща за тая страна, както казваше и за Судан. След Сомалиленд се връщам в Етиопия (о ужас!) и ще разгледам южната част с езерата и крокодилите в тях :) После право към Кения. Между другото, всички казват, че Eтиопия е много спокойна и безопасна в сравнение с Кения, всъщност Кения има много лоша репутация за огромна престъпност, а в момента е във война със Сомалия и положението е още по-напечено. Но не искам да се предубеждавам за нищо, все тъй се надявам, че ще е по-добре от Етиопия и хората ще са човечни. Тук просто за един ден навън срещам 99% идиоти и 1% хубави хора, което прави дните бавни и мъчителни, а колкото и да е красива природата, като имаш 5 малоумника вървящи след теб с километри, настоението се разваля и не можеш да се наслаждаваш пълноценно на пейзажа. И все пак засега успявам да игнорирам много от тормозителите, все си повтарям още няколко дни и край... това ме крепи да не убия някого. Много ми е тъжно, че пътуването придоби такъв развой и вместо да ме зарежда с положителни емоции, ме озлобява и нахъсва за война. Надявам се всичко ще се промени скоро, а дотогава - на война като на война!!!

Проклятието "фаранджи" и раждането на стоманения човек

След няколко дни изобилно пешеходстване и един стоп - кола с полски туристи, които ми подариха 4 гигабайтова карта-памет за апарата, защото много се изкефиха на пътуването ми, най-накрая се измъкнах от най-откъснатата и лишена от трафик част на Етиопия. Докато вървях се нагледах на такива главозамайващи, спиращи дъха пейзажи, каквито повечето хора дори не могат да си представят. Но походът ми бе съпроводен и от много дразнещи индивиди - следящи ме младежи с цел да откраднат нещо ако могат, деца опитващи се да отворят циповете на раницата ми и нападащи ме с камъни в гръб, отвратителен така наречен "скаут" (въоръжена охрана на района) когoто ми се наложи да ударя и едва ни разтърваха другите скаути... Стотици груби, гадни, антипатични, крадливи, зли хорица, начело с децата, които едва не ме убиха с камъни на няколко пъти!!! Те са истинската напаст, с големите лесно се оправяш като приложиш сила, но с двайсетина озверели деца, хвърлящи камъни едновременно, никoй няма шанс. Така минаха първите ми дни в тази страна с близо 90 милиона популация, което е чудовищен проблем. Етиопци са бедни само и единствено защото са прекалено много на брой, страната не може да изхранва тази огромна популация, която продължава да расте. Ситуацията е следната - 9-10 годишните са омъжени, на 11-12 имат по едно дете, след което колкото повече толкова по-добре и стигат до 15-16 деца! Мъжете официално могат да имат по 3-4 жени. Предназначението на жените тук е: деца и тежка физическа работа. Мъжете по цял ден седят на сянка и дъвчат кат (вид наркотик). Иначе в Етиопия дори календарът е различен, сега тук е 2004 година, януари. Нова година е на 11 септември, часовете също са различни, когато е 7 am, за тях е 1 am. Парите се наричат бир и 17.8 бир е 1 долар. Храната е доста евтина, вече ядох всички вегетариански ястия - инджера (като хляб, но доста различно), широ, тaгамино... имат фантастичен сок от манго и авокадо, както и много други вкуснотии.
След планините Симиен пристигнах в Аксум, където разгледах местните църкви, градът е като духовен център. После продължих да вървя по шосето (вече асфалт, защото другият път бе само чакъл около 300 км) и отново преживях атака с камъни от озверели деца. За щастие ме спаси шофьор на ТИР, който се оказа прекрасен човек и с него продължих чак до Корем, една нощ къмпингувах до камиона и едва на втория ден стигнахме. В Корем ме посрещна Мери - американка доброволка в Корпуса на мира. Тя направи прекрасни следващите ми два дни :) Запозна ме с добри етиопци и сякаш забравих за лошите хора, заведоха ме на невероятен водопад, Мери ми готвеше страхотни вкуснотии и се мотаехме из градчето по цял ден :) С други думи починах си за пръв път откакто съм в тази страна. Шокиращо е в какво ме превърна Етиопия - в звяр, атакуващ преди да го атакуват само за да предотврати евентуалната атака, в стоманен човек, който може да върви с над 20 кг раница няколко дни и много километри без да почувства грам умора или болки в раменете...... Усещам, че няма нещо, което да може да ме стресира, колкото и трудно да стана придвижването и колкото и гадни да са хората. За първи път имам чувство, че каквото и да ми се изпречи на пътя, ще го съборя със сила или издръжливост и колкото по-трудно става, толкова повече се мотивирам и нахъсвам да се боря с гадовете, дистанциите, трудния стоп.... Стоманеният човек се роди и тръгна по своя път в истински дивата Африка... С тотално окъсани дрехи вече, скъсани сандали и мръсна раница след два месеца пътуването почна да ми личи :)) Да бъдеш фаранджи сред недружелюбни черни не е леко, но не е и невъзможно особено като почнеш да обръщаш повече внимание на процента добри хора, които също ги има. Проблемът в Етиопия е, че представата за фаранджи е много грешна и цялото общуване се свежда до измъкване на пари от фаранджи-то. Но Етиопия сама по себе си е невероятно интересна страна с повече от 80 езика и култури, множество племена, хората живеят така както преди много години, къщите са като бараки със сламени покриви или от глина измазани с говежда тор.... културата варира от район до район, музиката е фантастична, косите на жените са много интересно направени на плитки, а в южната част на страната живее някакво племе, при което долната устна е деформирана  като паница. :)) Изумителна страна, излишно е да казвам, че красотата на природата е неописуема с думи, а мнoгoобразието на птичия свят е шокиращо... освен птиците видях и няколко маймуни и лисици, а на 3000 метра хората отглеждат дори камили :)) Тук природата на тази надморска височина не е като в България, тук е зелено и пълно с живот. Нощите са хладни обаче. След Корем успях да хвана камион  за Уелдя и после кола с трима джибутянци за Бахир Дар, където съм в момента и отивам да видя водопадите на Сини Нил, които са на 35 км от тук. Може би ще преспя там и утре ще тръгвам за Aдис Абеба да вадя визи за Джибути и Сомалия. Очакват ме нелеки дни но кипя от енергия и знам, че ще се справя и с това. :)

Етиопия - зеленият Рай, невъзможния стоп и аморалните хора :)


Колкото и да ми е тъжно, трябва да призная, че чудовищната бюрокрация успя да ме прогони от Судан. На практика е невъзможно да пътуваш във всички интересни райони извън Хартум ( Дарфур, Южен Судан пък е тотална мистерия) така че освен пътя от Вади Халфа до Хартум и от Хартум до Етиопия, останалото е или невъзможно да получиш разрешение, или трябва да си плащаш за такова! Аз обаче направих още една врътка, макар и рисковано посетих пирамидите на Мерое и без малко да ме хванат че съм без разрешително, но се направих че нищо не разбирам на арабски и ме оставиха на мира! Така успях да се отделя от Хартум за ден, направих чудесен стоп през пустинята, разгледах пирамидите след което направих дълъг преход през пустинята докато ми свърши водата. За съжаление не може да се отиде повече от 15-20 км навътре ако трябва да си носиш водата, аз носех около 7 литра освен цялата си раница и това е достатъчно едва за няколко часа! Връщайки се пак към Хартум планирах да стопирам директно към Етиопия, но тъй като се стъмни, останах да преспя на летището, което се оказа супер спокойно място за спане. Стопът до Етиопия на другия ден ме срещна със страхотни хора! Суданци са безкрайно добри и мили хора, много учтиви и възпитани, с отлични маниери и много горди с културата и страната си, просто много нива над повечето народи, включително българите. Макар по селата хората да живеят в глинени къщи два на два, доста от тях говорят английски и проявяват голямо уважение към чужденеца и помежду си. Никъде не видях хора да се бият или карат, докато в Египет това бе ежедневна обичайна гледка във всеки град! Другият проблем в Судан е, че е изключено да се снима! Само да си извадиш камерата в града, веднага ще дойде някой полицай и ще ти я вземе. Не малко хора са го преживели, аз се скатавах и не снимах нищо освен пустинята и някои хора. Иска се специално разрешително за фотография, и него трябва да си го плащаш, просто за пръв път виждам страна, в която трябва да си плащаш сякаш дори за въздуха, който дишаш. А и друг чудовищен проблем - почти всички банки отказват да обменят пари, или ако обменят е на ужасяващ курс и губиш много! За мой ужас ми се наложи да обменя, за да платя на полицията за регистрация и минах през поне 30 банки, всички от които отказаха да ми обменят пари! Накрая бях в тотална безизходица и случаен човек на улицата ми обмени, но със същия курс като банките, така че загубих много. Другият ужас е че никъде не можеш да обмениш обратно в долари или други пари освен на етиопската граница, където курсът не само е все така лош, но и е пълно с мошеници, които пробват да мамят. Всички тези неща с парите в Судан се правят на черния пазар и ситуацията не е никак добра. Като цяло Судан ще го запомня с прекрасните хора, вълшебната пустиня и огромната загуба на пари, която претърпях като цяло след всичките визи, такси, регистрации, обмени....


Не успях да вляза в Етиопия същия ден, защото шофьорът на камиона, с който пътувах, спря когато се стъмни. Тотална лудост е да се пътува по тъмно! Трябва да си самоубиец, за да го правиш, на пътя излизат животни, има немалко коли без фарове... макар пътищата да са по-добри от българските, хората не пътуват нощем. Спряхме на малък паркинг и си разпънах палатката до камиона. За камионджията бе невероятно интересно да види как от раницата ми излезе цяла къща, такова нещо явно не си беше представял! :) На другата сутрин минахме границата. Аз пеша минах едно по едно през всички офиси, лепна ми се местен хлапак, който предложи да ми ги покаже, защото самите офиси на митничарите не се виждат, няма знаци и бариери и като нищо да си влезеш в Етиопия без изобщо да разбереш. Хлапакът естествено искаше комисионна и бе тотално потресен, че не му искам услугите. С много зор намерих и минах през всички офиси, тук вече не е Судан и всеки се опитва да те прецака. Хората в Етиопия нямат нищо общо с тези в Судан! Докато в Судан всеки гледа да дава на другия, то тук всеки иска да взема и то по всякакъв начин. На границата ми провериха багажа - нещо, което много ме учиди, защото не се случва често. После като тръгнах да вървя малко по малко осъзнах, че стоп тук няма да хвана :) Нито следа от каквато и да е кола, единствената ми надежда бе шофьора на камиона, който щеше да мине по-късно и се бяхме разбрали да ме вземе пак. Пътят от границата до Гондар е тотално откъснат и нищо не минава по него, още повече че почти никoй не притежава кола в Етиопия. Обаче каква природа ме посрещна в тая страна!!! По-красива и зелена от България и Нова Зеландия взети заедно!! Всичко зелено, всичко планини, нереално красиви пейзажи като 3D анимация :)) Навсякъде шарени птички в такива цветове, че сякаш боядисани с ярки бои. Вървях доста през фантастичните планини, множество хора с големи стада крави и козички също вървяха по пътя. Тук най-после можех да снимам на воля затова и фотографските ми желания се отприщиха с пълна сила сред тази красота. След няколко километра мина пикап с полицаи и военни, взеха ме с тях :) Пътувахме в багажника 6 човека, всичките с камуфлажни панталони но само аз без калашник в ръка :)) Оставиха ме в село малко по-нататък. Докато вървях през селото всичко живо излезе от къщичките и започна да крещи след мен "faranj, faranj (чужденец)". Cпомних си за книгата на французите, които вървяха през Африка преди доста години, те описваха как всички деца крещят "faranj" и ги замерят с камъни. За мои късмет не получих дъжд от камъни този път. Но децата тук са повече като египетските и никак като суданските. Много са груби, опитват се да ти дръпнат чантата ако могат и абсолютно всичките просят! Просията тук е ужасяваща, вярно че хората са много бедни, но в много други бедни страни я няма тази алчност и завист каквито се ширят тук. Немалко хора ме гледат на кръв защото мислят, че имам много пари. Туризмът също допринася много за разрухата, а множеството неправителствени организации окончателно затвърждават битуващото мнение, че "faranj" има много пари. Освен всичко друго хората тук са християни, поради което ситуацията е още по-ужасяваща - алкохол, наркотици и проституция и разбира се - СПИН в ужасяващи размери. Образованието явно е на изключително ниско ниво, а мизерията е навсякъде. Много е тъжно, защото според мен страната си има всичко, просто хората са морално деградирали. Судан е една пустиня и хората са много бедни, но супер щастливи и интелигентни, а тук всеки иска лесния начин и ако може да открадне и измами, ще го направи. А имат такова изобилие на чиста вода, имат такава зеленина, имат агрикултури в по-ниските части и животновъдство в планините...  Ако просто хората бяха малко по-добри тази страна щеше да е Рай на земята! Иначе почти никoй не притежава кола, което разбира се прави стопа много тежък, но пък аз превключих тотално на пешеходстване из Африка :) След като шофьорът на камиона ме взе отново, той ме докара до едно градче недалеч от Гондар, където за втори път разпънах палатката до камиона за през нощта и тази сутрин рано започнах да  вървя към Гондар. Отне ми няколко часа по баира и сега почивам в Гондар. По-късно следобед хващам пътя за планините Симиен и ако днес успея да стигна до там, ще е истинско чудо! Тук дори няма телефонен обхват почти навсякъде, а интернет кафетата са голям лукс в този район. Каучсърфинг е като "тъмна Индия" за местното население, но аз се сдобих с хост - американка, която живее в Корем - малко градче до което се надявам да се добера след няколко дни. :) И така, временно заменям стопа с пешеходство и тепърва почвам да се наслаждавам на неземната природа на тая страна. :))

Судан - моята Африка

По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :)))  Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник.  Така  жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)
Още на ферито обаче атмосферата е различна от вражеския Египет. Не е за вярване как едно езеро е като порта към един тотално различен свят. Хората в Судан са АНГЕЛИ ! Нямат нищо ама нищо общо с египтяните!!! Още на ферито ме заговарят възпитани интелигентни хора с огромен интерес към страната и културата ми. Изглеждат спретнато, всички говорят английски  и от пръв поглед си личи, че са безкрайно мили и изпълнени с уважение хора.
Беше късно следобед като минах всички бюрокращини и стигнах пеша до изхода на Вади Халфа. Коли за стопиране - никакви! Само един мини-полицейски участък, който проверява всички минаващи коли. Осъзнах, че стопът до Хартум никак няма да е лесен. Полицаите ме гостиха чай и като ми омръзна да чакам евентуална кола/камион, които явно няма да минат, си разпънах палатката зад къщичката им. На сутринта станах много рано и тръгнах да вървя през пустинята. Може би след десетина километра, тъкмо като ми свърши водата, се появи първата кола за Донгола. Безкрайно мили четирима суданци! След Донгола бе по-лесно и ме взе кола за Хартум. Двама суданци, просто не мога да опиша с думи добротата на тези хора. Те окончателно ме убедиха, че всички очаквания относно добрината на суданци, които имах, са нищо в сравнение с реалността! Хората в Судан са може би най-добрите не само в Африка, но и в света. Това е страната мечта за мен! Никакъв туризъм! Затова всичко е толкова истинско и неподправено, хората са така честни и дружелюбни, така отворени към всеки... Суданци не могат да бъдат описани с думи, но за мен е огромна чест и радост да съм в страна, където хората са ХОРА и добротата е навсякъде! А тези двама суданци не само ме закараха в Хартум, но и ме поканиха на вечеря в къщата на сестра им, където срещнах още и още прекрасни хора, невероятно мили деца, които определено не биха хвърлили камък в главата ми, видях традиционна суданска къща и опитах традиционна храна.... Мисля че каквото и да пиша за тези хора, все ще е недостатъчно да изразя положителните си емоции относно тях и културата им. А нубийската пустиня е фантастично място! Колкото повече опознавам пустинята, толкова повече у дома се чувствам. Черна Африка е моят втори дом и ще плача много, когато го напускам.
Сега съм на каучсърфинг в Хартум, при американка, която живее тук от 3 години. След последните тежки дни само стопиране, ходене, палатка и липса на душ и най-вече доста често жажда поради свършване на водата, сега си почивам два дни и се готвя за връщане в пустинята в посока пирамидите на Мерое.
Интересно тук е положението с водата. Веднъж ми се наложи да пия вода директно от река Нил, а най-често пия от едни делви, оставени край пътя. Водата в тях мирише, има странен жълтеникав цвят и всякакви дребни частици плуват в нея, но добре ми понася на стомаха и нямам никакви проблеми. Водата май не се пречиства изобщо и си идва от Нил, защото и тази в чешмите има странни дребни неща вътре. И все пак не е лоша на вкус. Като престои няколко часа в шишето придобива гаден мирис обаче и е добре да се пие със запушен нос :))



Последните няколко дни бяха прекрасно приключение за мен :) След като взех суданската си виза и прекарах фантастичен последен ден в Кайро благодарение на един невероятен каучсърфър, се отправих все на юг покрай бреговете на река Нил. Стопът от Кайро до Лукcор ми отне цели два дни, но пък беше супер забавно! Така нареченият Източен пустинен път е толкова гъсто населен покрай Нил, че колите те вземат до следващото градче, където пак почва якото ходене до края на градчето :) И хилядите покани за чай, обяд, десетките деца, които идват да си искат снимка, след което искат пари за снимката :) Една нощ къмпингувах в пустинята, друга нощ спах в стаичката на охраната на един огромен храм, след като цяла вечер разказвах на полицаите в полицейския участък за пътешествието си и те искрено се забавляваха :)) Самият стоп е белязан с тежка почти непреодолима езикова бариера (много хора не говорят английски), тотално неразбиране от страна на местните защо не взема автобуса (някои даже искат да ми платят билета, което означава, че и дума не може да става за разбиране на идеята на стопа). В крайна сметка обаче стопът не е лош, защото доста хора са склонни да те вземат, лошото е, че за да има комуникация аз бързо трябваше да обогатя познанията си по арабски. Което всъщност е огромен плюс за мен сега! Понастоящем всички се шокират колко думички знам, все още не мога да разбирам за какво си говорят, но хващам доста думи, числата също ги научих. За разлика от много други страни обаче, където първо и най-важно е да научиш "благодаря", то тук се започва с "махай се" "ти си магаре", "лайно" и така нататък всевъзможни обиди, ругатни, които ще бъдат решаващи за оцеляването ви на улицата! Египет е страна, напълно съсипана от туризма! Както можеш да срещнеш чудесни хора, така и ще срещнеш процентово преобладаващи отрепки, шарлатани, лъжци, крадци, простаци и лишени от всякаква способност за мисъл малоумници. Тези типажи са толкова мнoгoбройни и натрапчиви, че прекрасните хора направо се губят на моменти :) Ангелите, които срещнах, бяха само докато стопирах и докато оставах при каучсърфъри. Останалите (тези, които срещах по улиците, в магазините, абе навсякъде другаде) ме докараха до усъвършенстване способностите ми да хвърлям камъни, да удрям с бутилка в главата и да крещя всякакви псувни на арабски :)) Не ме разбирайте погрешно - супер си прекарах в Египет, просто тези хора имат нужда да се научат на малко респект! Невероятно е как всички живеят с идеята, че чужденецът е тъпа машина за пари и може да му продадат всичко на каквато си искат цена. Чорбаджиите изпадат в ужас като усетят, че говоря малко арабски и цената веднага ударно пада като си купувам нещо за ядене :) Най-тежко е положението с децата - трагично е да видиш 4-5 годишни деца, които знаят само 3 думи на английски - "money", "give ме" и разбира се като не им дадеш следва гръмко и ужaсяващо "fuck you" от устата на малко момиченце!! Но ако се спре до тук е добре, нормално следва порой от камъни, който спира в момента, в който се обърна и хвърля първия камък. Децата са изумително агресивни особено към животните! Видях дете на 3-4 години да налага с пръчка малко патенце под погледа на дузина възрастни и такъв зверски шамар му извъртях, че падна на земята. И никoй ама никoй от възрастните не реагира... това ако беше в Европата някоя майка-стръвница щеше да ме убие :)) Имах доста подобни случки в последните дни и въпреки, че идеята ми като пътувам е да не променям с нищо хората и страната, когато става дума за тормоз на животни не мога да не ги променям! И се надявам този шамар да промени поне малко това дребно агресорче. Тъй като египтяните често не разбират от дума (дори сто пъти да кажеш "не", човекът ще продължи да те тормози, върви след теб и предлага стоки, услуги, какво ли не), трябва да им се обясняват нещата с физическа сила за съжаление. И така Египет ме научи на много неща относно оцеляването измежду хора, които нямат респект към теб и особено към самите себе си. За съжаление египтяните наистина са безкрайно мързеливи и винаги ще предпочетат лесния начин, особено маменето на глупави чужденци, а за мен бе истински шок да открия колко изумително глупави са повечето чужденци! Или може би просто не им се разправя и си купуват спокойствие на тройна цена...
От друга страна имах възможността да срещна много мили и честни хора, което в резултат доведе до едно усещане на смесени чувства към Египет. Иначе природата е фантастична - величествената и безкрайна река Нил, източната и западната пустини, навсякъде палми, фурми, разкошни птици измежду които преобладават белите чапли, немалко грабливи и особен вид гугутки с леко кафеникаво оперение... Камилите и магаретата са навсякъде... Всичко около Нил е обработваема земя и е много зелено, но няколко километра навътре всичко е пустиня. Залезите са спиращи дъха, времето е все така слънчево и не мога да спра да се наслаждавам на топлото, трябвало е да се родя в Африkа!! Сега съм в Асyан, тази нощ ще преспя на порта и утре сутрин тръгва ферито за Судан, което ще пътува 24 часа. Билетът е безумно скъп - 50 долара, но това фери е единствената отворена граница със Судан. Не е за вярване колко скъпа ми излезе тази страна - 100 долара за виза, 50 за фери и още 40 ще плащам за задължителна регистрация в полицията като пристигна. Но имам страхотно предчувствие за Судан, за стопа в пустинята и началото на пътуването ми в същинска черна Африка! Имам чувство че пътуването тепърва започва. 1000 километра през нубийската пустиня до Хартум ще бъдат невероятно приключение! Тръпна в очакване да разбера дали легендите за добрината и гостоприемството на суданците са истина :)

Ако можеш да оцелееш в Кайро значи можеш да оцелееш навсякъде, казват доста хора. Още след първия си ден тук разбрах какво имат предвид... Вече осем дни съм тук и единственото, за което мисля денонощно, е как по-бързо да си взема визите и да се махам :)) Суданската ми виза ще е готова утре, аххх щастие, свобода и най-важното - ВЪЗДУХ! От онзи, дето става за дишане, защото този в Кайро явно не го бива.
Кайро с няколко думи - мръсно, пренаселено, ужасяващ смог, потресаващо шумно ..... Египтяните с няколко думи - алчни, мързеливи, агресивни, със сериозни проблеми в общуването... Изключение правят страхотните каучсърфъри, с които се запознах, иначе на улицата се научих да не говоря с никого, защото така или иначе няма да чуя нищо свястно. Единици са тези, които идват да си говорят с мен, за да научат нещо интересно, милиони са тези, които идват да ми продават нещо или най-вече - да ме измамят по някакъв начин. Понякога като питаш за посоката ще чуеш - "ама то е много далече трябва да вземеш такси", а нещото е зад ъгъла. Много се лъже и мами, страшно е как се опитват да те преметнат с цените все едно си будала. Ама много чужденци наистина са :)
Иначе аз добре си прекарвам докато чакам за визи - днес се местя при трети хост. Ходих на прословутите пирамиди преди дни - по-ужасно туристическо нясто надали може да има. Самите пирамиди и сфинкса са невероятно красиви, но никой не те оставя да им се насладиш дори за секунда! Милиони камилари, фалшиви гайдове, продавачи... и какви ли не мошеници, даже и такива, които се представят за охрана, а се опитват да ти откраднат билета, за да те завлекат някъде... всякакви отрепки, че и много на брой. Единственото решение е нито дума да не продумва човек, лошото е че един като се махне идва друг! И така не можеш да усетиш атмосферата на това възхитително място, защото все някой я разваля!
Разгледах и ислямската стара част на Кайро, а утре имам уговорка с един каучсърфър, който ще ме развежда из града и ще ходим на някакво традиционно събитие, като фестивал или нещо такова. Каучсърфърите в Кайро са страхотни просто, бях на КС среща и имаше към 50 човека, кой от кой по-чудесни и интересни.
Днес пък видях протест на площад Ел-Тахрир, местните яко налагаха полицаите в бели униформи, затвориха пътя и крещяха като луди. В петък е имало огромен протест и то в няколко града. Напрегнато е покрай революцията, но няма нищо общо с военната обстановка в Сирия. Научих супер интересни неща за египтяните, но нямам време да ги опиша, доста се посмях докато слушах пикантни факти от кухнята на страната на фараоните :))
Утре е последният ми ден в Кайро и после поемам към пустинята и лека полека към Луkcор и другите древни места. После живот и здраве Судан :))))
Раницата ми става все по-тежка, а аз дори след като изядох цяла порция "кошари", продължавам да се топя като сладолед на клечка и скоро усещам как няма да мога да си нося раницата :)) Иначе се чувствам супер на любимия си климат и ценя високо бонус- лятото, което прави дните ми вълшебни. :))

За визите - Визата за Етиопия - взема се в Кайро в посолството на ул. "Мохамед Ал Газли"
21, Докки. Струва 30 $. Получавате я на следващия ден. Искат само снимка и попълнен формуляр.
Визата за Судан - 100$ транзитна за 1 месец! Откажете се от туристическа, иска се покана за нея, а транзитната си е добре за 1 месец. Получава се на следващия ден. Искат паспортно
копие, две снимки, попълнен формуляр и ще ви накарат да направите копие на формуляра (има ксерокс там). Адрес - Ibrahim Street 3, Garden City.