През последната седмица толкова неща се случиха, че не знам как ще успея да опиша всичко :) Пътуването е по-прекрасно отвсякога, нямам думи за красотите, които видях, животните, с които създадох приятелства и хората, които ме изненадват всеки ден с добрината си :)
Домакините ми в Найваша бяха голямо кекую семейство (кекую е едно от 42-те племена на Кения). Рyт, една от дъщерите им, ме посрещна в поредния дъждовен ден в Кения (сега е дъждовния сезон), натоварих се на мотора и и ме заведе у тях - огромна къща-студио. Те всичките са художници и просто в момента, в който прекрачиш прага на дома им, навсякъде около теб има изумителни картини, невероятни произведения на изкуството, от които не можех да отлепя очи за дълго :) Тотално арт-къща, много приятна атмосфера! Бащата се ядосваше, че писал дълъг мейл на компютъра и тока спрял, и после всичко на ново. Токът често спира в Кения и винаги като пишеш нещо, трябва да го запазваш, защото никога не знаеш в кой момент ще прекъсне.
При семейството на Рyт живее още един каучсърфър - Крис от Германия, който е там за дълго и работи по някакъв проект, свързан с влиянието на медиите върху хората в Кения. Той избърза да се похвали, че вече два пъти е карал малария и е оцелял. И като се отплеснаха да говорят за маларията... майката се оплакваше каква тежка малария карала в Кисуму (град на езерото Виктория)... тук всичко живо реве, чужденците гълтат хапове и се пръскат със спреиове, местните се мажат с мехлеми и спят с мрежа против комари... много висок риск има навсякъде в Кения и няма местен, които да не я кара поне 1 път годишно. За чужденците това е чумата на Африка и всеки живее в особен страх от маларията. Навсякъде има комари и се cчита, че повечето са носители на най-лошия вид малария, разпространен основно в Кения и Танзания и особено около езерото Виктория. Абе тъпа работа, за какво идват тука като ще реват толкова, не мога да ги разбера тия хора какво им е сбъркано... А повечето местни си я карат като нищо, даже и на болница не ходят понякога ако е в по-лека форма. След маларийните разговори ядохме мокимо - много вкусно традиционно кекую ястие от царевично брашно, грах, царевица, картофи, всичко като гъста смеска, направо ненормално вкусно :) Вечерта цялото семейство сяда пред телевизора да гледа мексикански сапунени опери :)) Просто няма такъв смях да ги видиш дъщерите им как мечтаят да са бели и да идат в Мексико и да се оженят за главния герой :)) По новините пък вървят ужасни кадри от пограничните райони със Сомалия, където кипи война с Ал-Шабаб - терористична групировка, отвличаща чужденци от Кения към Сомалия. Всички почнаха да се шегуват с мен, че можело да ме отвлекат направо докато съм в Сомалия, нямало нужда да се разкарват до Кения за мен :) Сега цялата тази история е много нашумяла и кенийци изобщо не ми вярват като им разказвам колко мили и добри са хората в Сомалиленд. По-рано следобед имах щастието да държа в ръце домашен заек, който бяха дали на някаква жена, която размножава породисти зайци и отидохме у тях с кола да си приберем заека :) Слава богу поне зайците не ги ядат тук, а ги гледат за любимци. Много ми бе забавно да видя десетина човека наобиколили горкия заек и никoй не смее да го хване, защото ще ги одраска :)) И така заекът се озова в моите късметлииски ръце, опитах се да ги науча как да го държат така, че да не ги драска, но не знам колко ме разбраха. Много било сложно това да се държи заек в ръце :))) А то такова сладко зайче, едно беличко, пухкаво.... Вечерта Крис ми каза за място недалеч от Найваша, където могат да се видят много диви животни извън националните паркове. На сутринта се отправих натам. Още няколко километра след града видях жирафи, зебри, антилопи три различни вида, всичките пасящи отстрани на пътя. Прекарах много часове с тях, толкова много че страхът им изчезна и спряха да се отдръпват, когато ги доближа. Смесих се със стадата и накрая дори имах близки срещи лице в лице с най-смелия жираф, който почти ми облиза лицето с огромния си смешен език! Не знам как не го беше страх да ме доближи толкова много, те са страхливи животни, но този бе смел. Зебрите са още по-забавни, особено с накацалите по гърбовете им малки птички... Антилопите гну пък ме наобиколиха от всички страни, направиха ми обсада в кръг, много организирани и сплотени животни! Доста време ме проучваха плахо преди да продължат с хрупането на трева...
Продължавам да пиша утре, сега отивам да се срещна с хостката ми в Кампала :)
Домакините ми в Найваша бяха голямо кекую семейство (кекую е едно от 42-те племена на Кения). Рyт, една от дъщерите им, ме посрещна в поредния дъждовен ден в Кения (сега е дъждовния сезон), натоварих се на мотора и и ме заведе у тях - огромна къща-студио. Те всичките са художници и просто в момента, в който прекрачиш прага на дома им, навсякъде около теб има изумителни картини, невероятни произведения на изкуството, от които не можех да отлепя очи за дълго :) Тотално арт-къща, много приятна атмосфера! Бащата се ядосваше, че писал дълъг мейл на компютъра и тока спрял, и после всичко на ново. Токът често спира в Кения и винаги като пишеш нещо, трябва да го запазваш, защото никога не знаеш в кой момент ще прекъсне.
При семейството на Рyт живее още един каучсърфър - Крис от Германия, който е там за дълго и работи по някакъв проект, свързан с влиянието на медиите върху хората в Кения. Той избърза да се похвали, че вече два пъти е карал малария и е оцелял. И като се отплеснаха да говорят за маларията... майката се оплакваше каква тежка малария карала в Кисуму (град на езерото Виктория)... тук всичко живо реве, чужденците гълтат хапове и се пръскат със спреиове, местните се мажат с мехлеми и спят с мрежа против комари... много висок риск има навсякъде в Кения и няма местен, които да не я кара поне 1 път годишно. За чужденците това е чумата на Африка и всеки живее в особен страх от маларията. Навсякъде има комари и се cчита, че повечето са носители на най-лошия вид малария, разпространен основно в Кения и Танзания и особено около езерото Виктория. Абе тъпа работа, за какво идват тука като ще реват толкова, не мога да ги разбера тия хора какво им е сбъркано... А повечето местни си я карат като нищо, даже и на болница не ходят понякога ако е в по-лека форма. След маларийните разговори ядохме мокимо - много вкусно традиционно кекую ястие от царевично брашно, грах, царевица, картофи, всичко като гъста смеска, направо ненормално вкусно :) Вечерта цялото семейство сяда пред телевизора да гледа мексикански сапунени опери :)) Просто няма такъв смях да ги видиш дъщерите им как мечтаят да са бели и да идат в Мексико и да се оженят за главния герой :)) По новините пък вървят ужасни кадри от пограничните райони със Сомалия, където кипи война с Ал-Шабаб - терористична групировка, отвличаща чужденци от Кения към Сомалия. Всички почнаха да се шегуват с мен, че можело да ме отвлекат направо докато съм в Сомалия, нямало нужда да се разкарват до Кения за мен :) Сега цялата тази история е много нашумяла и кенийци изобщо не ми вярват като им разказвам колко мили и добри са хората в Сомалиленд. По-рано следобед имах щастието да държа в ръце домашен заек, който бяха дали на някаква жена, която размножава породисти зайци и отидохме у тях с кола да си приберем заека :) Слава богу поне зайците не ги ядат тук, а ги гледат за любимци. Много ми бе забавно да видя десетина човека наобиколили горкия заек и никoй не смее да го хване, защото ще ги одраска :)) И така заекът се озова в моите късметлииски ръце, опитах се да ги науча как да го държат така, че да не ги драска, но не знам колко ме разбраха. Много било сложно това да се държи заек в ръце :))) А то такова сладко зайче, едно беличко, пухкаво.... Вечерта Крис ми каза за място недалеч от Найваша, където могат да се видят много диви животни извън националните паркове. На сутринта се отправих натам. Още няколко километра след града видях жирафи, зебри, антилопи три различни вида, всичките пасящи отстрани на пътя. Прекарах много часове с тях, толкова много че страхът им изчезна и спряха да се отдръпват, когато ги доближа. Смесих се със стадата и накрая дори имах близки срещи лице в лице с най-смелия жираф, който почти ми облиза лицето с огромния си смешен език! Не знам как не го беше страх да ме доближи толкова много, те са страхливи животни, но този бе смел. Зебрите са още по-забавни, особено с накацалите по гърбовете им малки птички... Антилопите гну пък ме наобиколиха от всички страни, направиха ми обсада в кръг, много организирани и сплотени животни! Доста време ме проучваха плахо преди да продължат с хрупането на трева...
Продължавам да пиша утре, сега отивам да се срещна с хостката ми в Кампала :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар