Повече от година и половина на пътя... с елементи на разсъждение


както се вижда от картата - упорито се придържаме към Андите


Днес е поредният слънчев ден в Ла Пас - столицата на Боливия. В момента е почти 2 през нощта, седя си в квартирата, която си намерихме тук и гледам клипчетата от африканското ми пътуване (на тази страница - http://tery-robin.blogspot.com/p/blog-page_6317.html ). Сълзите текат безспирно, спомените ме отвеждат на приказни места, пълни с хора-ангели, които ме накараха да се влюбя в континента въпреки трудностите там. Спомням си как хората непрекъснато се грижеха за мен, колко прекрасни мъже, жени, деца и семейства срещнах, колко пъти спях по къщите и дворовете на мили, добросърдечни хора... колко пъти ходех на потенциално опасни места и срещах ангели по пътя си, които ме канеха на обяд, обясняваха ми как Сомалиленд не е опасна, а прекрасна държава и това трябва да се знае от света... Как се разхождах из гетата на африканските градове, стопирах нощем, спях на пътя и никога никой не се опита да ме нарани. Днес, докато се разхождах в центъра на Ла Пас посред бял ден- огромната и пълна с хора и туристи боливийска столица, се опитаха безуспешно да ме отвлекат чрез така наречения скам за туристи (фалшив полицай, уж проверка на документи и натиск да се качиш във фалшиво такси, за да те откарат в "полицията", вместо това те карат в Ел Алто - гетото на Ла Пас, и те ограбват под заплаха с пистолет... изключително популярно тук и много наболял проблем) и тъй като отвлякоха една перуанска туристка, преди няколко часа бях в полицията да разкажа за случилото се.

Аржентина 5 - красотите на Кафаяте, Салта и Хухуй


каньоните край Кафаяте

Поздрав с нещо подходящо за текста :)

https://www.youtube.com/watch?v=lnlFwMxAAC0



Пристигайки в Амайча дел Вале, никой от нас не подозираше, че в това селце за първи път откакто сме в Аржентина, ще се почувстваме спокойни и дори щастливи. Останахме няколко дни в селото поради наличието на ток на площада, където можеше да се работи на компютъра. 
Беше много спокойно и никой не ни тормозеше цял ден, а вечерта тръгнахме да търсим по-отдалечено място за спане. Вървяхме по пътя и без да стопираме до нас спря един голям пикап. Възрастни мъж и жена ни попитаха дали имаме нужда от превоз и къде отиваме, аз им отвърнах, че отиваме наблизо и просто си търсим място да къмпингуваме. Те веднага ни поканиха в тяхната къща и ние приехме без да се замисляме, макар да бяхме много изненадани.

Аржентина 4 - по пътя на отчаянието и отвъд него


вода! Дифунта Кореа


Кой знае защо, цял живот си представях латиноамериканците така:
https://www.youtube.com/watch?v=ApeC2AGENgo

А истината се оказа мааалко по-различна :) Точно ето такава:
https://www.youtube.com/watch?v=6Ktc-8zagd0

Поздрав за всеки - кой която си хареса (аз гласувам за първата :)))

И за разтуха, след горния психологически шок, нещо много любимо (пуснете звука на макс!):
https://www.youtube.com/watch?v=8TTUBMTInVE

С напускането на района на Сан Мартин, за нас започна скитането из истинската Аржентина - бедна, прашна, грозновата, тъжна, пуста и мъчителна за такива като нас, свикнали на бутиковите патагонски градчета...