Камино де Сантяго - част 1 - от Сен Жан до Лос Аркос


в Пиринеите

Ден 1 - Saint Jean Pied De Port - Lintzcain - 42 км

След като си взех пилигримски паспорт в офиса в Сен Жан, тръгнах по Каминото да си търся място за палатката. Ставаше късно, но предположих, че няма да е трудно да намеря добро място за спане. Всъщност се оказа леко трудно - в следващите километри преобладаваха частните ферми, включващи къщи и оградени ниви. След доста ходене и след като видях четири тлъсти лисици, бягащи през една нива, се установих до самия път, в малка горичка. Беше криво и обрасло, но ставаше за една нощ. На сутринта още по тъмно се събудих под звуците на тропащите с щеки по асфалта пилигрими... Така и не проумях защо им е да тръгват толкова рано, да вървят на челници и да не виждат нищо от околните красоти.
Излежавах се докато тракащите щеки станаха толкова непоносими, че ми писна да ги слушам. Събрах всичко и излязох от храсталаците като очевидно стреснах две поклоннички, минаващи по пътя в същия момент. Надали очакваха някой да се крие в горичката.
Пътят тръгна да се вие нагоре из красивите планини, гледките заслужаваха много внимание. Поклонниците не бяха малко, повечето вървяха тихо и в малки групички. Настигнах и изпреварих две корейки, които си бяха пуснали музика. Сетих се колко много ми липсва сега моята музика и как щях да си я слушам ако не беше се изпарила магически от телефона. Натъжих се. Спрях на една прекрасна гледка, над околните планини се рееха множество лешояди. Докато ги снимам ме настигнаха двама бразилци и спряха да си говорим. Казаха, че са от Сао Пауло и единият ми върза на раницата червена лентичка за късмет. Бяха приятни и разговорливи. В заслон Орисон спрях да си взема печат. Там чух две американки да си говорят, едната се вайкаше, че не може повече и я болят коленете. Опитаха се да се пазарят с шофьор на такси да ги вози нататък, но той им отказа. Нататък планината ставаше все по-гола и висока, преобладаваха стадата овце с гъста вълна и коне. Из въздуха се носеха мъгли, които вятърът бързо раздухваше. Времето цял ден беше перфектно, Пиринеите бяха благосклонни. Неусетно стигнах до чешма с пункт с безплатен wifi за спешни случаи. Тъй като нямаше населено място наблизо, този wifi беше предназначен за употреба ако изпаднеш в беда. Аз обаче го ползвах, за да си проверя имейла :) И да пиша на няколкото човека, на които държа. Около час се заседях на чешмата, докато батерията на телефона умря. Въпросното място също така беше границата Франция-Испания, така че казах чао на Франция. После започна дълго слизане към Росенвайес, което беше предимно през гора и пътеката беше леко стръмна. Задминаваха ме засилени надолу колоездачи, а имаше и такива, които бутат, явно защото им се вижда много стръмно. Навсякъде по пътеката имаше и голи охлюви, които постоянно се навеждах да взема и пренеса отстрани, за да не бъдат смачкани от някой. Всъщност това занятие ми отне повечето време този ден, а постоянното навеждане напред с тежката раница не беше особено приятно.
Като стигнах Росенвайес, се запътих към хостела да си взема печат. Там имаше опашка от пилигрими, чакащи за настаняване. Нощувката е 12 евро и е един от скъпите по Каминото. Жената на рецепцията ми удари печат и бързо ме отпрати, след като разбра че няма да оставам да спя там. Отидох до информационния център, където момчето беше много любезно и ми даде хубава карта на Каминото и книжка с информация. Имаше доста туристи в Росенвайес, седнах на пейка край пътя да почина и продължих нататък към следващото село Burguette. Исках да купя храна там, защото нямах нищо за ядене, но беше невъзможно поради сиестата. Ах, как я мразя тази сиеста, винаги като огладнея всичко е затворено! Продължих към Еспинал, където имаше отворена пекарна и си купих една твърда, адски суха мъничка франзела, наполовина на стандартните, за 60 евроцента. Егати скъпотията! Тогава разбрах, че няма да го бъде пазаруването от малките градчета и села, ще трябва да се запасявам от големите супермаркети.
Наближих село Lintzcain, точно преди което настигнах странен пилигрим. Вече нямаше никакви ходещи поклонници, защото всички бяха спряли в Росенвайес и обикновено следобед никой не вървеше по Каминото. Този поклонник беше доста необичаен - брадясал, адски слаб, млад и много опърпан. Поздравих с "buen camino" като го изпреварвах, но отговор не получих. Всъщност най-странното нещо беше, че вървеше изключително бавно и сякаш нямаше никаква силица останала у себе си. Просто се влачеше по пътя. Може би беше религиозен фанатик, който се самобичуваше като се бе подложил на крайно изтощение, може би не ядеше нищо и затова бе толкова слаб. Така или иначе, какъвто и да беше, го изпреварих бързо и продължих транзит през селото и след него. Разпънах палатката в гората нататък по Каминото, на около 4 км преди Zubiri. Нямах никаква храна и стомахът ми стържеше, легнах си без вечеря. Явно без да искам и аз се самобичувах, защото не ми се нравеше да давам по 1,20 лв за корави франзели от мошениците по селските магазинчета.



Ден 2 - Lintzcain - Cizur Menor - 33 км

Цяла нощ не спах, мръзнах яко в чувала  и се търкалях, защото мястото под палатката имаше наклон. По някое време в нощта се появиха елени и сърни около палатката и започнаха да реват силно, разбудиха ме и повече не заспах. Тръгнах в 7 сутринта, беше ми студено, беше мъгливо. Пътеката минаваше само през гори, преди Zubiri имаше и сечище, което ми развали настроението съвсем. В градчето имаше отворен магазин, от който си купих малко хляб и един банан, за да се заситя. Отидох до един хостел да помоля за печат, но жената ми каза, че отваряли чак в 13:00 и печат не можах да взема. Каминото до Larrasoana все така минаваше през гора, беше красиво и зелено. Видях зайци, появи се и голяма река, в която влязох да поплувам, подейства ми много освежаващо! Край Zabaldica същата тази река образуваше водопадчета и готини вирчета за плуване, имаше доста плажуващи, явно идващи от Памплона. До църквата се заговорих с много любезна жена, която държеше пилигримския хостел. Нямаше печат при нея, каза че печатът бил в църквата, но жената, която отговаря за нея, щяла да я отвори по-късно. Така че и тук не успях да взема печат. Жената ми каза, че малко по-нататък каминото се разделя на два възможни пътя и ме посъветва да хвана този покрай реката, бил с 2 км по-дълъг обаче. Реших да я послушам, въпреки че официалната маркировка сочеше другия път. Оставаха около 10 км до центъра на Памплона, от които поне 5 минаваха през предградията на големия град.
Тези последни километри преди центъра бяха най-мъчителни - глад, жега и болките от новопоявилите се пришки бяха непоносими. На всичко отгоре бързах, защото горях от нетърпение да разгледам града, а ставаше късно и трябваше да изляза от другата му страна, за да къмпингувам по-далеч от него. Времето беше срещу мен, нямаше как да успея да разгледам всичко и да изляза преди тъмно. В центъра първата ми работа беше да взема карта от туристическата информация и да отида до супермаркета, намиращ се съвсем близо, за да се запася с храна. Мъчеше ме голям глад, купих си мляко с какао, сирене, хляб, банани и шоколад, хапнах добре и тръгнах да обикалям града. Раницата ужасно ми тежеше с всичките кила карти и брошури, раменете започнаха да ме стягат и наболяват, но бързо се отказаха като не им обърнах внимание. Беше късен следобед, сиестата беше минала и по улиците на града имаше доста хора. Пилигрими с раници разбира се нямаше, всички се бяха настанили по хостелите, този ден отново отразих факта, че никой не върви по Каминото след 12 на обяд. Излизането от Памплона беше дълго, но не толкова, колкото влизането. Взех печат от университета на изхода на града и продължих стремглаво към Cizur Menor преди да ме хване тъмното. Там се запътих към един хостел да взема печат, съдържателката ме изгледа алчно и сякаш се подразбираше, че ще се настанявам в хостела, щом идвам по това време. Като разбра, че съм само за печат, заяви, че печатът й е само за нощуващите в хостела, за мен не може. Тръгнах си с почуда от лошотията на жената, взех си печат от друг хостел, намиращ се точно до църквата. След градчето се ширеха безкрайни ниви с жито и районът нямаше никакъв потенциал за сигурно и спокойно нощуване на палатка. По пътя минаваха всякакви пешеходци, които не бяха пилигрими - бягащи, разхождащи кучета, каращи колелета... Тази нощ очевидно нямаше да намеря безопасно място за спане толкова близо до големия град, настаних се в обрасла с трънаци малка горичка край пътя. Земята под палатката беше леко неравна, но спах доста по-добре от предните нощи, облякох полара и не ми беше студено в чувала.



Ден 3 - Cizur Menor - Maneru - 24 км

Алармата ми беше навита за 6, събудих се само колкото да я изключа. В 7 се събудих отново от смс-ите, които ми пращаха близките всеки ден. Ако не бяха те вероятно щях да спя до 9. Тракащите по пътя щеки на пилигримите се чуваха, но глухо и не бяха достатъчни, за да ми развалят съня. Тръгнах бавно по пътя и в едно от селата спрях да си пукна и залепя една пришка, която много ме мъчеше. Взех печат от поредното крайпътно капанче с примамливи за ядене и пиене неща и продължих към Alto de Perdon, където се намира един от най-известните и готини паметници на Каминото. Гледката беше зашеметяваща, Памплона се криеше измежду житните ниви, които се простираха докъдето ти стигне погледа. Горе до паметника имаше и джип - сергия, където се продаваха вкуснотии на силно завишени цени. Слязох до първото село от другата страна и започнах да оглеждам църквите за контакти с ток, имах спешна нужда от зареждане на батериите. В следващите селца също оглеждах, но не намерих, повечето църкви бяха затворени, вече беше жега и съответно сиеста. Обядвах на площада в Obanos, където църквата бе отворена и много красива, но ми беше неудобно да седна да зареждам батерии там, защото имаше жена, която седеше вътре и слагаше печати на минаващите пилигрими. В много от църквите имаше човек, който седи и подпечатва креденсиалите. Винаги гледах да няма такъв човек в църквите, в които спирах да зареждам.
В Puente La Reina стигнах в 14:30 и всичко беше затворено и мъртвило. Имаше обаче един отворен супермаркет за мое огромно учудване, където си купих хляб и салфетки за дупе, както аз ги наричам. Всъщност не предполагах, че и в Испания, както във Венецуела, ще ми се наложи да ползвам салфетки вместо тоалетна хартия. Тук обаче причината не е, че няма, а просто я продават по минимум 4 или 6 рола, а на мен ми трябва едно, не мога да нося толкова много. Затова реших проблема като вместо хартия си купувам салфетки за маса и им променям малко предназначението :) В църквата се оказа, че няма никого и има контакти, така че останах няколко часа да зареждам батерии. Телефонът, който ползвах за интернет, постоянно имаше нужда да бъде зареждан, батерията държеше не повече от ден-два. По едно време към края на сиестата дойде жената с печата, но вместо да ме изгони, ми остави нещата си да ги пазя и излезе пред църквата да пуши :) След зареждането тръгнах по улиците в търсене на wifi, изпратих мейли на всички и продължих да вървя. Вече беше доста късно за голям прогрес, денят си мина в мотаене и зареждане най-вече. Минах по прекрасния мост, около който бе пълно с туристи, а в едно паркче към изхода на града видях опъната палатка, явно на друг пилигрим. По-нататък в гората имаше двама колоездачи, които се бяха установили на палатки. Всички явно бяха спряли и почиваха по това време, за мен беше странно, защото имаше повече от час преди тъмно и можеше да се върви. В село Манеру видях нещо ново - гараж, превърнат в място за отдих за пилигрими, където имаше масичка и столове, както и безплатен wifi. Пак заседнах на интернета и прекарах повече от половин час там. На смрачаване излязох от селото и се установих в една нива. Следващото село се виждаше на два километра, вятърът духаше яростно и трудно разпънах палатката. Като направих сметките в палатката и видях, че са изминати само 24 км за деня, въобще не се учудих - твърде много ток и нет паузи :)



Ден 4 - Maneru - Los Arcos - 35 км

Цяла нощ вятърът блъска безмилостно по палатката, въобще не спах добре. По пътя преди Lorca попаднах на необрани вишни и джанки и си хапнах на корем, умирах за плодове! Не можех да си ги позволя в магазините, така че при всяка възможност за безплатен плод, нападах яростно, колкото и да беше кисел. Във Villatuerta спрях да обядвам, а в Estella любезното момиче от инфо центъра предложи да си оставя раницата при нея. Така успях да разгледам красивия град и да свърша няколко полезни неща. Отидох в библиотеката на интернет, както и до пощите да попитам за цените за пакет до България. Любезното чиче на гишето ми съобщи покъртителни цифри - 45 евро за 5 кг. Аз имах 6 кг излишен багаж, което бе 50 евро. Не пратих нищо, защото ми се видя ужасно скъпо, но започнах сериозно да размишлявам по въпроса, раницата ми вече наистина не се траеше. Да не говорим, че от постоянното носене и лашкане, картите и книжките се протриваха една друга и ставаха на нищо.
След Естея каминото се разделяше на две - едната пътека отиваше към Villamayor, а другата към близкия манастир Iratxe. Докато се мислех на разклона по кой да поема, ме настигна унгарец, който също спря да се чуди. Заговорихме се, той извади gps-a и реши да тръгне по този към манастира. Виждайки самия манастир недалеч, аз също се изкуших да поема по този път, за да мога да го посетя. След като го разгледах, продължих през поля и гори, видях няколко заека в гората и един делтапланерист в небето, и неусетно стигнах село Liquin, където напълних празните си шишета с вода и утолих жаждата. Продължих към Лос Аркос - 12 км по-нататък, но знаех, че ще спра преди градчето, защото ставаше късно. От много часове вече нямаше нито един пилигрим на пътя и цареше пълно спокойствие. Привечер по черния път сред нивите мина една кола, човекът спря до мен и ми предложи да ме закара до Лос Аркос. Благодарих сърдечно, но отказах категорично, той ме разбра и не се обиди. Пожела ми "буен камино" и отпраши към градчето. Малко след това се стъмни и се настаних в една нива, между редици маслинови дръвчета. За пореден път не спах особено добре, сънувах твърде много кошмари по това Камино в малкото време, през което успявах да заспя. 

Следва продължение...


Не забравяйте, че утре като излезете на улицата... you are never fully dressed without a smile :) - https://www.youtube.com/watch?v=IKjJ6DQF7xY



гигантски плужек :)

първа нощувка на Каминото

из Пиринеите...



един бразилец ми върза тази лента на раницата още първите километри по Каминото, и досега е на нея






лешояди



:)

пилигрими по пътя

заслон Орисон, от който си взех първия печат



корейка заобикаляше през храстите, беше я страх да не я нападнат прасетата хаха :))))







очевидно преди мен са минавали българи, при това религиозни, опулих се като видях тази книга до кръста!




подслон за спешни случаи високо в Пиринеите

още един гигантски, този път черен

място с wifi в нищото, с цел да потърсиш помощ при нужда







Росенвайес







много обнадеждаващо :)


в Еспинал









маркировката на Каминото често пресича шосето


любимият ми знак :)


втора нощувка


в Zubiri

хостелът за пилигрими си го биваше отвън






в тази река поплувах

по-конкретно в този примамлив вир :)

не остана до Памплона

от това заведение взех много готин печат :)





в началото на Памплона...




в Памплона....















напускам Памплона






в полето след Cizur Menor

трета нощувка


пилигрими по пътя


















паметникът на Alto de Perdon



тук са докарали мобилна сергия, за да се възползват от умората на пилигримите и да продават на завишени цени


гледката от другата страна на хълма

Испания е доста повече жълта, отколкото зелена...


табела, че тук е сниман "The Way" - филм за каминото







в Обанос










в Пуенте ла Рейна








кът за отдих за пилигрими с безплатен wifi


афиш за предстоящата фиеста Сан Фермин


нощ 4 - в нивата :)



много ме изкефи :)))












в Estella

















в манастир Iratxe



душичка, избяга бързо и не успях да я хвана



село Luquin









нощувка в поредната нива, преди Los Arcos

кът за отдих в Лос Аркос, имаше и работещи контакти освен wifi


каминовска котка :)





2 коментара:

Анонимен каза...

Нямах търпение за този Ваш стоп:)
С удоволствие и спокойствие започвам да чета и мислено да вървя с вас!!!
Цветелина

Tery каза...

Благодаря много, тези дни ще гледам да сложа следващата публикация :)