Франция - замъците по Лоара - част 2


градините на Виландри

След разходката в Тур излязох от града и хванах стоп до следващия прекрасен замък - Langeas. До там ме откара жена и отново не чаках повече от 5 минути преди да ме вземе. Остави ме точно пред замъка, където ме заговориха чилиец и аржентинка. Забелязали знаменцата, нашити по раницата ми и си познали тези на техните държави. Искаха да разберат дали съм от Чили или пък Аржентина и останаха изненадани да чуят "България". Казаха, че за първи път срещат човек от България. Сега живеели в Испания и отдавна не се били връщали по родните си места. Бяха симпатични хора и си поприказвахме половин час, след което се разходих около замъка и се качих до гледката, която се открива от един парк в градчето. Имаше пейки с гледка към замъка и стърчащата камбанария на църквата, останах там да почина за малко.
Продължих със стопа към Azay-Le-Rideau. До там пътувах с двойка туристи от ЮАР и Австрия, оставиха ме пред самия замък на симпатичното градче. Без билет можеше да се види само малка част от него, така че прекарах повече време в обикаляне на самото градче. Отбих се до супермаркета да заредя с провизии и продължих стопа към Виландри. За Виландри имах сериозни планове - да платя входната такса за градините и да ги посетя. Понеже не платих нито една входна такса досега, реших да се отпусна този път, за да видя известните градини и си купих билет само за тях, на стойност 6,50 евро. Не ми се плащаше още, за да мога да вляза и в замъка. Все още не знаех колко пари ще ми трябват за Каминото и се стисках, все пак разполагах с ограничени пари в брой и не исках да гладувам в някаква част от пътуването. Но 6,50 не беше чак толкова фатална загуба, а и много ми се искаше да ги видя тези прословути градини. Изобщо не съжалявах след това - уникални са :) Оставих си раницата на съхранение при персонала на входа и прекарах повече от два часа из градините като отидох до всяко възможно място, ориентирайки се по картата, която дават на входа. Оставям снимките по-долу да дадат най-точна представа за самите градини, смятам е безсмислено да ги описвам, снимките говорят по-добре :)

След Виландри времето беше доста напреднало и поех на стоп към следващия замък - Usse. До там смених няколко стопа, но стигнах бързо. Вече беше затворен, но отвън се виждаше добре, направих няколко снимки и продължих пеш по пътя с намерението да търся място за палатката. Не след дълго попаднах на интересни пещери вляво от шосето, обградени с гора и се настаних в гората, но не съвсем близо до пещерите, тъй като бе мръсно около тях, явно разни хора ги ползваха за бунище. Французите май приличат на българите повече, отколкото си мислим :) Или поне в това отношение са си свине. Количеството комари в тази гора беше впечатляващо, бяха като плътен облак и направо замрежваха погледа ми, докато разпъвах палатката. Сетих се, че ако сега другарчето беше с мен, щеше да реве от ужас и да е цялото нахапано. Всъщност по време на цялото пътуване често се сещах за това какво би казало или направило другарчето в даден момент, явно две годишното пътуване с него ме е свикнало на подобни мисли и сега се усещаше липсата му. Нямаше с кого да обсъдя всички странности на видяното през деня преди да си легна вечер, нямаше кой да мрънка, да се дурли и най-лошото - нямаше на кого да си го изкарам като ми кипне :) От друга страна пък ми беше толкова спокойно, не се тревожех за нищо и пътувах без никакъв стрес, така както в Африка и Азия преди пътуването в Америките.

На сутринта стопирах за Шинон и пак ме взеха жени, две по ред. Интересна работа... Франция е една от малкото държави, където жените вземат стопаджии и явно не прекарват живота си насрани от страх и с идеята, че в големия лош свят всеки ще ги набие, ограби, изнасили, и че всеки е по-силен от тях. Значи ето все пак една държава, в която и жените са хора и стават за нещо! И в Аржентина беше така, там пък само жените не ги беше страх да ни вземат, а мъжете се свиваха като мишлета при вида на двама стопаджии с раници :)
В Шинон се насладих на страхотни гледки - първо от крепостта към града като се качих и на един от интересните асансьори, инсталирани на някои места, за да не се мъчат хората да се качват по стръмните улички, а после и на гледката откъм реката, показваща крепостта в целия й блясък. Много приятен град, има и прекрасен паметник на Жана Д`Арк покрай реката. В една от църквите останах два часа да си зареждам батериите на апарата и телефона, след което хванах стоп за Саумюр. Взе ме странен човек, който не говореше и дума английски и нищо не му разбирах от говора на френски, така че това го направи още по-странен от моя гледна точка. Май изобщо не отиваше в Саумюр, но ме откара чак до там и ме остави пред една църква, след което обърна и изчезна. От стопа във Франция разбрах, че французите не просто не обичат да говорят английски, а са неуверени в познанията си. Всички са го учили, но след това не са го практикували и избягват да го говорят, защото ги е срам, че не го знаят добре. Взелите ме на стоп винаги започваха да се напрягат да си спомнят колкото може повече думи и формираха цели изречения, но се виждаше, че  им беше трудно, напъваха се много и копаеха дълбоко във вече закърнялите си познания по езика. Обаче почти винаги успявахме да комуникираме, хората знаеха поне малко английски, колкото да се разберем. Най-важното е да не започваш разговора директно на английски, това много ги плаши. Винаги трябва да започнеш с "бонжур" и нататък може да продължиш на английски, но трябва поне отначало да се тръгне с френски, иначе блокират.

Саумюр отново ме впечатли като прекрасен град, замъкът е зашеметяващ и се вижда отлично отвън, има и страхотни гледки към реката и града в парка близо до него. Църкви, стари сгради и китни улички...  с удоволствие се разходих из града преди да продължа със стопа - този път вече директно на юг - към Сен Жан Пие Дьо Пор, или началото на Каминото. Само че бе твърде амбициозно да си представям, че ще стигна същия ден, вече беше доста следобедно време, а Саумюр е много далеч от Сен Жан. Имах идея да отида също така до Анже и Нант, където също има замъци, но в последствие се отказах, понеже са доста встрани от пътя и щях много да се забавя за Каминото, а вече умирах от желание да го започвам! След Саумюр хванах стоп за Thoars, слязох на околовръстното преди града и зачаках да ме качи някой, отиващ надалеч. Взе ме един учител по математика, който всъщност не отиваше никъде по-далеч от града, но ми помогна много, карайки ме до другия правилен изход на града, където минава трафика към Бордо. Там след няма и пет минути ме качи младеж, отиващ само на 30 км след града. След час щеше да е тъмно и от дума на дума стана въпрос, че ще спирам и ще си търся място за палатката. Той предложи да остана в негов имот край пътя, който се намира на 3 км от дома му. Отбихме се да видя мястото и беше наистина прекрасно - голяма оградена площ с гора и готино езеро по средата! Имаше маса, столчета и дори лодка. Мястото беше повече от идеално за мен, още повече че имах голяма нужда от къпане вече, както и от пране на дрехите. Младежът си замина, а аз се настаних на тучната ливада и влязох да плувам в езерото. Беше прекрасно и не можех да повярвам на късмета си!

Сутринта само затворих металната порта след себе си и застанах на шосето да стопирам нататък. Мястото за стоп беше в нищото и колите минаваха много засилени, така че почаках повече преди да спре жена за Niort. Занизаха се стоп след стоп и денят мина в пътуване до Сен Жан. Отначало ме взе човек до вход за магистралата към Бордо, от там камион, пътуващ за Тулуза. Слязох на едно от местата за плащане на магистралата преди Бордо. Тъкмо зачаках на стоп, когато покрай мен профуча стара българска лада, цялата окичена със знаменца :) Изкефих се много, макар да не спря. От това място ме взе един леко смахнат човек с раздрънкана кола и ремарке, който караше като луд с крайно неподходяща за тази кола и това ремарке скорост. Отиваше до малко градче преди Bayonne, където ме остави. Там пък ме качи жена до магистралата, а веднага след нея две момичета, които говореха английски и испански. Направиха голям жест като се отклониха от магистралата, за да ме оставят на отбивката за Сен Жан. Там хванах стоп до градчето преди Сен Жан, след което майка и син ме взеха право до центъра на Сен Жан, където живеят. Синът говореше перфектен английски, бил две години във Филипините, където работел като инструктор по гмуркане. Къщата им е точно на улицата, по която минават всички пилигрими и като пристигнахме ме насочиха към офиса, в който да се регистрирам и да взема пилигримски паспорт. Сен Жан веднага ме впечатли заради разположението си - в Пиринеите. Всичко наоколо е планини, красиво и зелено е. Вече ставаше късно, но нямах съмнение, че лесно ще намеря място за палатката. Отидох до офиса за регистрация на пилигрими. Дадоха ми карта за първия етап, списък на всички хостели по пътя, както и пилигримски паспорт за печати на стойност 2 евро. Така започна моята разходка по Каминото, която ще разкажа в следващите публикации :)







в Ланже



замъкът Ланже






гледката от парка









в Azay-Le-Rideau







Виландри - ценоразпис

замъкът Виландри






градините....
















































вкусно!!!


замъкът Usse




недалеч от тази пещера нощувах






крепостта в Шинон


асансьор в Шинон




из Шинон...













Лоара, крепостта на Шинон и пейката с чудна гледка :)


паметник на Жана Д`Арк




















малко junk food за енергия :)

в Саумюр






замъкът на Саумюр


гледка към града и Лоара

















фестивал по улиците на Саумюр









мястото с езеро, където нощувах


категорично едно от най-готините места за спане в пътуването


последен стоп


в Сен Жан - началото на Каминото








всичко е за пилигримите






първа маркировка по маршрута

Няма коментари: