Камино де Сантяго - обща информация


табела в Росенвайес

Реших да започна поредицата от публикации за Каминото с най-важната - тази с полезната информация. :) Надявам се да свърши работа на някой, решил да мине по маршрута занапред. Предлагам кратка и систематизирана информация относно най-важните аспекти от Каминото.

Маршрут:


различните Каминос (пътища), които водят до Сантяго, този който минах, е с жълтия цвят



ето го в детайл, така нареченият Камино Франсес 


Пътят Камино е мрежа от няколко възможни пътища, минаващи основно през Испания, Португалия и Франция, чиято крайна точка винаги е катедралата в Сантяго де Компостела. Може да се започне от всяка една от точките на картата и посоката винаги е една - към Сантяго. Също така може да се мине пеш, с колело или на кон/магаре. Счита се, че е преминат успешно, ако човек измине поне 100 км пеш или 200 км с колело. При това положение се класира за получаване на Компостела - сертификат, за който ще пиша по-долу. Маршрутът е поклоннически и със силна религиозна насоченост, в миналото хиляди поклонници/пилигрими са го вървели и са били охранявани от рицарите тамплиери. По пътя са минавали както хора от простолюдието, така и крале, знатни особи. Смята се, че Камино е проекция на Млечния път на Земята. Много хора го вървят в търсене на духовно просветление, всеки обаче си има различна причина да тръгне по Пътя. Голяма част от вървящите са религиозни, друга част - духовно и философски настроени, трети ходят за срещите с хора от цял свят и целят да се социализират, четвърти си търсят жена/мъж, пети се вълнуват от туризма и шанса да опознаеш Испания с 4 км в час, шести са състезатели и търсят предизвикателства и съревнования, седми го ходят само за спорта и удоволствието от самото ходене........ Има и болни, вярващи че Каминото ще ги изцери, има и дебели, които ходят, за да отслабнат, има стари, които ходят, за да се чувстват по-млади, има организирани групи, които вървят за някаква кауза, има обикновени бекпекъри, които ходят само за да кажат, че са "правили" Камино и да сложат снимки във фейсбук, има пияндурници, които ходят на бар-туризъм и давят каминото в алкохол, има пушачи, които искат Каминото да им помогне да откажат цигарите..... Мога да продължавам до безкрай, има толкова много различни хора с толкова различна мотивация.... Общо взето повечето са объркани в някаква степен, имат въпроси, съмнения, проблеми, терзания... или както обичам да казвам - не им е чиста работата :) Не са толкова много тези, които са тръгнали просто за кефа от ходенето и между които се вписвам и аз. Понеже отричам всички религии, най-вече християнството, социопат съм до голяма степен, не си търся ни булка, ни младоженец, не пия и не пуша, не ща да отслабвам, нито пък съм на смъртно легло... всъщност нямах никаква сериозна лична причина да тръгна по каминото, освен кефа от спорта и опознаването на цяла една страна с човешка скорост. Ако някой още не знае - за мен ходенето е върховно удоволствие, също както карането на колело :)

Измежду всички маршрути най-популярен е Камино Франсес, който тръгва от село Сен Жан Пие дьо Пор във Франция. Дължината му е близо 800 км до Сантяго като може да се продължи до Финистере на бреговете на Атлантическия океан - още 90 км. Точно там, на брега на океана, се намира километър 0. Именно това е маршрутът, който аз извървях. Общо изчислих извървени 850 км, отне ми точно 25 дни.
Самото трасе няма никаква техническа трудност, няма елементи на катерене и алпинизъм, няма пропасти и опасности, всичко е чисто ходене пеш. Няма нищо общо с нашето Ком-Емине, което вървях през 2013-та и което не е лъжица за всяка уста. На мен лично Ком-Емине ми харесва милиони пъти повече от Каминото във всички аспекти. В няколко части от Камино има изкачвания в планините, но за всеки прав и здрав човек не биха представлявали никаква трудност, пътеката е широка и твърде лесна за ходене. Каминото се мени постоянно - ту е широк горски път, ту тясна пътека, асфалтирано шосе... на доста места се върви по асфалта, но преобладаващото е черен път с дребни камъчета.
Маршрутът до Сантяго е разчетен за 34 дни според листа, който ти дават като се регистрираш в началото, но може да се прави за много повече или много по-малко. Ето моят прогрес според картите, които ми дадоха първия ден още в Сен Жан:

1

2
Когато напиша и разказите, ще разберете кой ден колко и защо. Това е просто кратка схема на моето придвижване до Сантяго, след това има още 3 дни до Финистере, които тук липсват.
Камино започва в Пиринеите, първият ден е прекрасен планински преход, до Памплона природата е чудесна. След това обаче се минава през сухи, жежки и голи поля, където няма нищо друго освен жита и лозя. Участъкът от Бургос до Леон е най-неприятния. Аз го наричам "високото-равно". На около 900-1000 м надморска височина няма нищо друго освен едно гигантско поле... Вървиш дни на ред през него, няма зеленина и свежест, всичко е жито, суша и жега. Аз вървях Каминото през юли, така че лятото бе в разгара си. Това поле се нарича Месета и представлява плато, обхващащо повече от половината от площта на Испания. Може да се нарече също и житницата на Испания. Обградено е с планини, което го прави още по-неприятно, защото гледаш планините в далечината наоколо, но не минаваш през тях, а вървиш из голия кър. Чак малко преди Асторга пейзажът отново става красив, появяват се планини и остава все така хубаво до Финистере, където водите на океана измиват уморените крака на пилигрима :)

Да разгледаме и аспекта с маркировката... трябва да си кръгъл идиот, за да се загубиш по Камино! И все пак - срещнах хора, които се бяха губили?! Маркировката е толкова ясна, натрапчива и редовна, че само в градовете по улиците може за малко да я изпуснеш, но веднага лесно се връщаш на нея. Извън градовете е твърде лесно да я следваш... не знам как има хора, които се губят. А който и местен да питаш за посоката, всички знаят накъде е Каминото.

Има написани немалко книги и направени филми за Каминото, маршрутът става все по-популярен и привлича хора от цял свят. За мен лично вече е твърде комерсиален и пренаселен, не ми е по вкуса, но не съжалявам, че го минах. Със сигурност обаче няма да повторя, това е по-скоро маршрут за хора, които не са нито планинари, нито пътешественици, нито пък умират за трудности и приключения. Твърде е лесно, подредено, организирано... навсякъде има вода и храна, места за спане и купища хора, така че приключението леко се губи. Хубаво е за един път, особено ако човек е тръгнал с идеята да опознае Испания и да си практикува езика. Категорично не е сред най-готините преходи на дълги дистанции, има къде по-атрактивни за мен "разходки" с много повече техническа трудност и тръпка. Камино все пак също може да се превърне в приключение, ако човек сам си го направи такова. Тоест можеш да го направиш да ти е малко трудно или много лесно, зависи изцяло от теб. При всички случаи да вървиш 850 км не е като да ядеш сладолед в парка и колкото и удобства и улеснения да има, те няма да те вдигнат и носят, така че в крайна сметка трябва сам да се справиш. Разбирам, че за повечето хора е огромно предизвикателство, но за мен не беше, макар да се опитвах да си го усложнявам :) Когато се прибрах, попаднах на статия на английски от друг пътешественик/планинар, който е написал неща, с които аз до голяма степен се съгласявам, ако на някой му е интересно: http://francistapon.com/Travels/Spain-Trails/10-Reasons-Why-El-Camino-Santiago-Sucks

маркировка по Каминото и поредния изоставен сандал, не издържал на напрежението



Храна и вода:


чешмите са навсякъде по пътя


Положението с водата по пътя е изключително добро - навсякъде има чешми! Единственият дълъг участък без вода беше 17 км. Иначе във всяко село и град има чешми, обикновено в паркчетата, покрай пътя, в дворовете на хостели, изобщо навсякъде. Никак не е трудно да се намери вода, питейна и вкусна е, така че на практика няма смисъл да се носи повече от литър и половина. Къпането е лесно в планинските части и където има реки, също така човек може да си напълни шишетата с вода от чешмите и да се полее в гората наблизо. Това обаче е малко по-сложно в първата част на деня поради често минаващите хора, често пъти няма как да се скриеш от погледите им. Особено важи за Месетата, където няма почти никакви дървета и дори ходенето до тоалетна без да бъдеш видян, е истинска мисия :)
Храната също е навсякъде, само да имаш пари. За хората с нисък бюджет обаче нещата са една идея по-сложни. Ресторантите и баровете веднага отпадат, защото цените са около 7-8 евро за така нареченото "пилигримско меню". Малките селски магазинчета продават всичко на завишени цени, често пъти много завишени. Като единствена опция за евтина храна остават големите супермаркети, които се намират във всеки по-голям град. Аз лично пазарувах в такива, запасявах се с храна за около 3 дни до следващия голям град. Това обаче изисква носене, тоест раницата става доста по-тежка. Най-евтините неща, които намирах, бяха хляб, сирене, буркани с нахут, шоколад 150 гр за 50 евро цента, чипс, банани и нектарини. Тези неща ми се струваха най-изгодни и най-често това ядях като вмъквах и плодово мляко или мляко с какао за разнообразие. За цялото Камино само два пъти ядох готвена храна, все в хостелите.

чипс и шоколад - най-енергичните ми помощници :)



Спането и пилигримските хостели:


първият ми хостел, във Виана


Спането по Каминото не би трябвало да е проблем за никого. Има варианти за всеки, може да се мине цялото като се остава в евтини хостели в ценова категория 5-12 евро, може да се отсяда в скъпи хотели, може да се спи на палатка без да се плаща за къмпинги, може да се спи и без палатка, само на чувал под някой случаен подслон например. Аз лично спах 17 нощи в палатката и 9 нощи в пилигримски хостели, седем от които безплатни и два платени по 5 евро. Намирането на място за палатката бе доста лесно на повечето места, спах в ниви, гори, селски паркове... Ще обърна повече внимание на хостелите...
Те са навсякъде по Каминото, във всяко населено място, а понякога и извън тях. Най-евтините са 5 евро, скъпите са 12 евро, има много по 8-10 евро. Има и така наречените "donativo", които функционират на базата на дарения, или който колкото остави. Тях ги наричам безплатни, защото ако човек няма възможност, може нищо да не оставя. Движат се от доброволци, които се сменят на всеки две седмици. Имат кутии за дарения и е добре, когато човек си тръгва сутрин, да остави някоя стотинка. Аз пусках по малко стотинки във всичките такива хостели, макар да ми се искаше да оставям много повече, защото условията бяха винаги прекрасни, често пъти доста по-добри от платените. В пилигримските хостели се спи в общи стаи, обикновено с много легла на два етажа.

горното е моето :)
Задължително трябва да си носите спален чувал, защото на повечето места няма чаршафи, дюшекът не се сменя, а хиляди хора са спали преди вас. Учудващо е колко чисто изглежда всичко. Леглата често скърцат, а хората - хъркат. Това е кошмарно за хора като мен, които никога не могат да заспят ако има един хъркащ наоколо, така че изкарах немалко безсънни нощи. Не може да се ходи с обувки вътре, носете си сандали или джапанки. Аз имах само един чифт сандали (след като пратих втория за вкъщи) и никакви обувки, така че ходех с боси крака. Баните и тоалетните са винаги чисти, модерни и има топла вода. В хостелите има и кухня, в която всеки може да си готви. Доста пъти има оставена храна от други пилигрими, която всеки може да ползва. В два от безплатните персоналът беше приготвил вечеря за всички, събирахме се в 20:00 да ядем като винаги имаше и вегетарианска опция, в случай че се появи някой като мен. Важно е да се знае, че всички хостели затварят врати в 22:00, след което никой не може да влиза и излиза. Тоест ако се запиете по центъра и закъснеете, оставате на улицата. Също така след този час не може да вдигате шум, да ползвате общите помещения и въобще да правите каквото и да е, освен да спите (гасят се и лампите). Във всеки хостел може да се остава не повече от една нощ, освен ако човек не е болен и не може да продължи, това обаче се доказва само с бележка от лекар. Всички други биват изритвани преди 8 сутринта, обикновено пилигримите са готови и вече тръгнали в 6 сутринта, още по тъмно. Аз винаги напусках хостелите най-късно, защото не бързах за никъде и обичах да се олежавам колкото може повече сутрин. Шумът от приготвящи си багажа пилигрими обаче не ми позволяваше да спя и ме събуждаха винаги рано. Вечер също така има меса в църквата, в която е препоръчително, но не задължително да участвате. Аз отидох само веднъж да видя какво е и до там, както писах нагоре - християнството не ме вълнува. За религиозните обаче тези меси явно са важни, защото доста народ ходеше.
Някои хостели се намират в самата църква в някое село, или пък много близо до нея. А камбаната не спира да бие нощем?!? Една нощ в хостела в Граньон спалното помещение беше точно под камбаната, на около 5 метра по-ниско. Е, спането беше невъзможно, на всеки час подскачах! Хората препоръчват да си носиш тапи за уши, на мен обаче не ми се ще да си завирам разни боклуци в ушите, така че си търпях стоически хъркането, камбаните, пръдните и т.н. И си умирах от кеф като бях на палатка, всъщност на хостелите ходех най-вече за да се изпера и да заредя батериите на апарата и телефоните. Прането бе наложително всеки ден, защото не се  издържаше с напитите с пот и прах дрехи. Всичко си перях ежедневно, ако не в хостелите, то на селските чешми. Тук е момента да спомена, че във всички хостели има мивки за пране, на някои места и сапун, както и простор за сушене. Никой няма да ви гледа странно ако си перете дрехите, всеки го прави още като пристигне и се настани, за да могат да са сухи до другата сутрин. Само не си ги забравяйте на простора, пълно е със забравени от пилигрими вещи, които са оставени всеки да си вземе каквото му трябва. Достъпът до wifi е лесен навсякъде по каминото, в някои хостели го има, в други не, но ако го няма, то задължително ще има в бара на улицата отпред. Аз на много места си намирах отворен без парола, защото не исках да влизам в баровете и да пия или ям нещо, просто прихващах сигнал от някой хотел или заведение наоколо.
Изключително важно е да се знае, че за да останете да спите в който и да е хостел за пилигрими, трябва да имате така наречения креденсиал и да имате поне по два печата дневно. Що е то креденсиал ще напиша по-надолу.


нощувах пред църквата в San Juan de Ortega




Рискове по пътя:

след няколко дни ходене, това болеше  :)

Блъскане от кола, слънчев и топлинен удар, проблеми с краката, кръста, гърба, изгаряния, падания, загубване, побоища, грабежи и джебчийство, че даже и убийства... това ще ви кажат повечето хора като потенциални рискове по Каминото и това ще прочетете в Интернет. Преди време някакъв местен нападнал и убил американска пилигримка край Асторга и оттогава се носят митове и легенди за "опасното" Камино. Наскоро пък пилигрим бил блъснат от кола и убит. Във филма "Пътят" отначало се разказваше за сина на главния герой, който загина още първия ден в буря в Пиринеите.
Всъщност най-голямата опасност ако питат мен, са така наречените bed bugs по хостелите :) Те хапят и измъчват горките пилигрими и чух разни хора да се оплакват от тях. Иначе установих, че Каминото не е опасно ама никак, но пък е пълно с луди. През ум не ми беше минавало, че ще доживея да ме нападнат група 18-19 годишни в селския парк като ми се изпикаят върху палатката след кратък словесен тормоз. Знаех си, че испанците хич ги няма, но такива говеда не очаквах да срещна точно в малко село на каминото. А и никой никога не ми беше пикал върху палатката! Така че палаткуващите - не се отпускайте, пикнята се пере трудно и гадничко! А в големите градове е опасно както навсякъде в Испания и в Европа, така че изобщо не трябва да се къмпира. Опасност от блъскане от кола има, когато се върви по шосето, но е минимална и почти винаги има успоредна на шосето пътека, по която може да се върви. За слънчевия и топлинен удар няма какво да кажа, не ползвах шапка, само крем, за да не изгарям. Нямам проблем със слънцето, но то наистина е силно и понякога температурата може да стигне 40 градуса. Да си правят сметка чувствителните към слънцето и жегите. Повечето пилигрими тръгват много рано сутрин още по тъмно и спират да вървят още на обяд като минават не повече от 20-25 км на ден. В Испания следобедите са време за сиеста - най-големият проблем за хората като мен, които са супер активни следобед и вървят въпреки слънцето. Стигаш град или село - всичко е затворено. Изключително много ме дразнеше сиестата! Правете си сметка кога си купувате храна, за да не оставате гладни. В неделя също нищо не работи... Джебчии има по големите градове - български и румънски цигани :) Също и колкото искате просяци пред църквите и площадите, много са нагли! А когато има пазар в някой град, ще видите всевъзможни цигани от кой знае къде, продаващи боклуци на не особено ниски цени. Испанските пазари са пълна дивотия :) Основните продаващи и купуващи са от ромски произход.
Най-много пилигрими отпадат поради проблеми с коленете, кръста, гърба и т.н. Аптеките са във всяко населено място и пилигримите спират да си купуват чудодейни мехлеми и да лекуват болежките си. Това е напълно непозната за мен област, освен няколкото пришки нищо друго не ме е боляло, а в сравнение с пришките на Ком-Емине, тези бяха направо никакви, така че не страдах от болежки. Е, ако не броим никнещия мъдрец, който ме караше да ругая на ум от зверски болки почти през цялото Камино и на когото в крайна сметка се научих да не обръщам никакво внимание, въпреки че ме болеше денонощно. Накрая спря като стигнах Финистере и повече не се обади, явно сам разбра, че лекарство няма да получи и се отказа. Пришките ми обаче бяха съвсем в рамките на допустимото, макар единият ми крак да се понаду и придоби леко морав отенък по едно време. След каминото пришките оздравяха много бързо, вече няма и следа от тях.


най-честата съдба на обувките на пилигримите




Екипировка:


с това тръгнах на 3-ти юни за два месеца из Европа, един от които на Каминото

Понеже пътуването не включваше само Каминото, се наложи да взема повече багаж, отколкото ако само ходех пеш 25 дни. Например бялата дъска с маркер и гъба за писане на стопаджийски табели, беше напълно излишна на Каминото. Както и малката чанта за през рамо, която ползвах като се разхождах из градовете и имах домакини от Каучсърфинг. Повечето неща обаче бяха важни и нужни. Ето какво носех и какво отпадна на 5-тия ден от Каминото като беше изпратено в пакет за вкъщи:
- раница Ташев Кентавър 60+10
-  палатка Ферино Немези 1
- спален чувал Хана
- шалте от Декатлон
- фотоапарат Канон 1200 Д със зарядно, четири SD карти и чанта
- телефон Нокиа от най-простите и Самсунг Галакси взет назаем, за да мога да ползвам интернет плюс едно зарядно за двата
- сандали Keen
- сандали Кечуа (пратих ги вкъщи на ден 5 от Каминото)
- нож
- четка за коса, тоалетна хартия, паста за зъби в пликчета, шише от кока-кола с малко шампоан на дъното, лепенки за мазоли, прах за пране, слънцезащитен крем
- челник Energizer
- българското знаме за закачване на раницата ми
- два панталона, четири тениски, леко яке, лек полар, три чифта чорапи, три чифта гащи, шапка с козирка (шапката и едната тениска заминаха за вкъщи)
- дъждобран за раница
- чадър (замина за вкъщи)
- химикал, тетрадка, пътна карта на Европа
- лична карта, шофьорска книжка, пари в брой 290 евро (на снимката се вижда и паспорта ми, в последствие не го взех, защото навсякъде в съответните страни може с лична карта и само щеше да ми тежи)
- шише с вода 1,5 л (преди Каминото се сдобих с второ такова)
- храна за първите дни от пътуването: хляб, бисквити и вафли
- пакетчета шарена сол за домакините ми по пътя (свършиха още преди Каминото)
- бяла дъска с маркер и гъба (носих ги през цялото Камино, защото щях да ги ползвам отново след него)

някъде в нивата :)

Категорично препоръчвам вървенето със сандали по Каминото и пълната липса на обувки. Само че сандалите не на бос крак, а с чорапи - много помагат срещу пришките. И ако може да са сандали за трекинг, а не обикновени, горещо препоръчвам тези на Keen. Вече ги нося нонстоп, откакто ги купих от Боливия - не са мръднали ако не броим протриването на затягащото въженце, което се скъса именно на Каминото. Вързах го и си ги нося така - никакъв проблем. Това са най-удобните и здрави сандали на света, не мога да опиша задоволството си! Раницата ми горката вече съвсем се е прокъсала, но и това издържа, вече е 11 годишна все пак. Шалтето ми беше новичко от Декатлон след като старото вече съвсем стана на нищо, с него бях и в Латинска Америка, и в Африка преди това, и къде ли не... Чувалът е същия, който ползвам нонстоп от 11 години и вече изобщо не топли, поради което доста нощи мръзнах на Каминото, особено в Пиринеите. Сандалите Кечуа бяха нови и ги обух веднъж, те бяха за резерва ако нещо стане с другите, но прецених че другите ще издържат и ги пратих по пощата да не ми тежат. В последствие събрах и 6 кила карти, книжки и брошури по пътя преди Каминото и се наложи да пратя пакет за вкъщи, тъй като раницата ми беше надхвърлила 20 кг и с много излишно тегло вървях първите 5 дни. От всичките 290 евро за цялото двумесечно пътуване, 50 евро отидоха за пощенски пакет и се прибрах вкъщи с 65 евро. Останалото ми е струвало храната, нощувките, развлеченията с каучсърфъри и входните такси на два замъка. Мисля, че добре се справих :) И изобщо не гладувах!


Компостела:




Компостелата е сертификат, който се дава на успешно завършилите поклонението до Сантяго. Всеки, който измине пеш последните минимум 100 км, или с колело или кон 200 км, може да го получи от офиса за пилигрими в Сантяго де Компостела. За да го вземе обаче, трябва да представи креденсиала си пълен с печати, събирани по пътя. Това се счита за доказателство, че го е извървял.  


Креденсиал, що е то:

Креденсиалът е вашия паспорт на Каминото. В него събирате печати, които може да се вземат от всеки хостел по пътя, бар, ресторант, общината, църквата.... общо взето от много места. Добре е да събирате поне по два печата дневно. Креденсиалът не е безплатен, струва 2 или 3 евро, зависи откъде си го купувате. Моят е френски и е 2 евро, в Испания видях по 3. Продава се във всеки по-голям град по маршрута, в туристическите инфо центрове, по хостелите и може би на други места. Абсолютно си струва да се сдобиете с такъв, защото ви дава правото да спите в пилигримските хостели, в противен случай няма да можете да се възползвате от тях, били те безплатни или по 5-10 евро. Ако нямате палатка и желание да спите навън, ще трябва да отсядате в нормалните хостели и хотели, където цените са съвсем различни. Така или иначе, 2 евро не боли толкова, а си заслужава, дори самото събиране на печати е като игра и на мен лично ми беше много забавно! Накрая имате чудна колекция :) 


айде на печатите :))))









Друго полезно:

Туристическите инфо центрове имат безплатни карти на Камино, както и интересни книжки с инфо за местата. В някои от тях обаче персоналът е алчен и се опитва да ви ги продава! Никога не си купувайте - те са предназначени за свободно разпространение. Ако в един инфо център не ви дадат, отидете в друг в следващия град. Също така дават чудесни карти на съответния град, а например в Памплона, Леон, Бургос... картата е много важна ако искате да обикаляте забележителностите. За маршрута от Сантяго до Финистере има отделна карта-брошура, в която може да се слагат и печати, така че ако сте запълнили креденсиала до Сантяго - спокойно, вземете си такава карта от инфо центъра в Сантяго и събирайте печатите по пътя до Финистере там. Няма нужда да купувате нов креденсиал.

Още като се регистрирате като пилигрим в града, в който започвате Каминото, трябва да ви дадат пълен списък с всички хостели по маршрута. Пазете този списък, на него са отбелязани и безплатните. Има някои обаче, които не са отбелязани - като полския хостел в Монте до Гозо! Той е безплатен и в него можете да останете до 4 нощи без да плащате, намира се на 5 км преди Сантяго и е страхотна спирка точно преди финала. Така че ако решите да останете в Монте до Гозо - търсете полския хостел! Ако не искате да спите вътре в стаите, имат огромна поляна за палатки. Не се залъгвайте да ходите в платения голям хостел наблизо, персоналът са криви хора и ме изгониха като питах дали може да къмпингувам на една огромна ливада недалеч от хостела.

Някои от безплатните хостели са затворени в неделя, или пък направо закрити като този във Вентоса например. Така че винаги е добре да имате план Б за всеки случай.

Класическият поздрав от пилигрим за пилигрим по Каминото е Buen Camino. Когато например изпреварвате някого, се очаква да поздравите. Ще забележите, че хората от всички нации поздравяват така, само французите с "бонжур" :)

В сряда доста музеи и замъци са с безплатен вход! Имах невероятния късмет да бъда в Понферада една сряда и посетих разкошния замък в центъра на града! Иначе струва 6 евро, прекарах повече от 3 часа в замъка и се размазах от кеф :) Ако не греша май и в неделя има възможност да се посещават обекти безплатно, но не помня за Испания ли беше или за друга близка страна. В сряда със сигурност обаче!

Много важно - ако закъсате за ток, може да зареждате батерии в църквите. В почти всичките има контакти и може да седите на хладно и тихо, докато чакате да ви се зареди апарата или телефона.

На няколко места по Каминото видях да седят хора със сергии, които предлагат безплатна храна за минаващите пилигрими. Никога не се възползвах, защото ми беше неудобно, но може да е полезно за някой много закъсал с парите за храна.

Бъдете мили с местните, не са лоши хора. Много от тях ще ви поздравяват с Buen Camino, винаги им отговаряйте с muchas gracias! Научете поне малко испански, не всички хора от персонала на хостелите говорят английски, но голямата част да.

Като ви се приходи до тоалетна по пътя, гледайте да излезете колкото се може по-далеч от Каминото, в гората или на къра, но не покрай самия път. И ако може си заровете боклуците, защото цялото Камино е зверски осрано и опикано!!! Навсякъде покрай пътеката има хартии, лайна и гнусотии, понеже пилигримите ги мързи да се дръпнат от пътя, клякат и вършат работата непосредствено до него, което да ви кажа е адски гнусно за следващия минаващ, който иска да седне покрай пътя да си направи обяда например!

Имайте предвид, че последните 100 км са най-пълни с народ. Има орди испанци, които ги вървят само за да вземат сертификата, тъй като им вдига точките при кандидатстване за работа. Останалото Камино е доста по-спокойно, особено от Сантяго до Финистере, там почти няма хора. И най-големият кеф е след 25 дни яко ходене да си топнеш краката в океана, така че не пропускайте този последен участък.

Има пилигрими, които "мамят", тоест понякога вземат автобус, такси... за да си спестят някой километър. Не виждам никакъв смисъл в това, няма кого да измамиш, освен себе си. Видях дори момиче, което стопираше, за да прескочи 17 километровия участък без вода. Не виждам какво удовлетворение може да изпиташ от така половинчата работа. Аз лично извървях абсолютно всеки метър от Каминото от началото до края, никога не се качих в какъвто и да е транспорт и дори не ми мина през ума, не изпитах подобна нужда. Вярно, че беше гадно ходенето през индустриалната зона на Бургос, която ще запомня като най-неприятния участък, но нали идеята е да се пътува пеш през страната и да се видят както хубавите, така и грозните неща. Това е хубавото като пътуваш пеш - виждаш и усещаш наистина всичко във всеки един момент.


айде на Каминото :)

Надявам се написаното да е полезно за някого, а който тръгва по Каминото занапред - Buen Camino от мен :)
Следващите публикации вече ще бъдат разкази за моите преживявания.

За завършек, нещо в унисон с Каминото - https://www.youtube.com/watch?v=-FMa6jWqO8E
:)



2 коментара:

Анонимен каза...

Здрасти Тери, с интерес следя блога ти и много ми е помонгал и аз като теб обичам да стопаджииствам.Пообиколил съм бая из Европа и Азия и като цяло понякога ползвам блога ти като пътеводител,благодаря за което!!! Та имам един въпрос-за северния път мислиш ли,че е по планински и приключенско като цяло? Мисля да го направя това Камино,но стандартния път ми се струва твърде лесен и туристически и си мисля за други алтернативи. Сподели какво мислиш...

Tery каза...

Здравей, определено мисля, че северното Камино ще е супер, даже вероятно по-хубаво от стандартното. Не се чуди, направи го, няма да сбъркаш. Ще има доста по-малко хора и по-красиви пейзажи. Вземи си хубава карта в случай, че не е идеално маркирано. Ще е по-приключенско и планинско от другото със сигурност и това му е най-хубавото :) Успех!