Едно пътуване, което се провали още преди да е започнало...




Ако някой ми беше казал, че това ще ми се случи и то точно при това пътуване, изобщо нямаше да му повярвам...

Сега в резюме, а скоро и разкази.

Някъде около месец преди Коледа реших, че тази зима е време да отлетя на юг и да се завърна в така любимата си Африка. Избрах да посетя две нови за мен страни - Тунис и Алжир. Научих, че има ферибот до Тунис от Италия, който струва 36 евро и реших, че цената е добра. Така или иначе тези две страни са недостъпни по суша от съседните, Либия не издава никакви туристически визи, а откъм Мароко границата с Алжир е перманентно затворена. Реших да си извадя алжирската виза докато съм си в България, после стоп до Сицилия, фери до Тунис и разглеждане на двете страни с връщане по същия път. Смятах да прекарам около месец и половина в двете общо. До последно се чудех дали да предприема това пътуване, спираше ме единствено факта, че спестявам пари за велопътешествието до Норвегия, което предстои. И не исках да изхарча спестеното по фериботи и за визи. Първоначално не смятах да вземам никой с мен на пътуването, но когато другарчето (същото онова от пътешествието в Латинска Америка) изрева: "Айде, води ме в Африка", реших, че ще прежаля парите и ще се ходи. Другарчето никога не е стъпвало в Африка и много се вълнуваше.
Подадохме документи за алжирски визи преди Коледа, платихме 45 евро на човек и им дадохме принтирани резервации за хотели, които естествено не смятахме да използваме. Опростиха ни изискването за самолетни билети, защото им обяснихме, че ще пътуваме през границата с Тунис.

След Коледа си получихме визите, а на 5-ти януари, точно като започна апокалипсиса в България, тръгнахме да стопираме за Италия. Измръзнахме зверски по пътя, беше много тежко пътуване. Стигнахме Палермо 8 дни по-късно, дори в Сицилия валеше сняг. Взехме ферито за Тунис, пристигнахме благополучно в 22:00 и се започнаха полицейските проверки. Отделиха ни заедно с другите чужденци на кораба. Държаха ни 4 часа в една студена стаичка, полицаите ни се подиграваха, крещяха нещо на арабски и се държаха като пълни дебили! Задаваха ни малоумни въпроси, а след всеки отговор започваха да си правят шеги и да се смеят. След 4 часа ни заявиха, че просто няма да ни пуснат в страната и ни връщат обратно в Италия с кораба, който тъкмо отплаваше към Палермо. Нямаше никаква адекватна причина или обяснение! Побеснях!!!! Не ми стигат думи да опиша емоциите си! Опитах да се разправям с тях, но нищо не помогна, дърпаха се и се правеха, че не съществуваме. Върнаха и един италианец с датски паспорт. Връщането поне беше безплатно, водехме се депортирани от страната, явно бяхме престъпници....


Тотално отвратени, разстроени и вбесени пристигнахме обратно в Палермо. Бяхме хвърлили на вятъра 72 евро за двата билета за кораба. Визите ни за Алжир също щяха да изгорят - още 90 евро на боклука! Намразих Тунис жестоко! Толкова ме беше яд, защото знаех, че хората ще са много готини, когато писахме в Каучсърфинг, че пристигаме, поне 30 човека ни поканиха на гости у тях. А в Италия нито един за цялото прекарано там време. В Палермо подадохме оплакване в полицията, те ни казаха, че може би са ни върнали, защото другарчето има печат от Турция в паспорта?!? WTF, не ми е известно Тунис и Турция да са в конфликт, та те и знамената им са почти еднакви! А може би ни мислеха за терористи?!?! Отидохме и в консулството на Тунис в Палермо, човекът там каза, че имали проблеми в страната и нищо не можело да се направи, защото полицията ни е върнала, явно тя има повече власт от правителството?!? Поредната полицейска държава... Даже като си тръгвахме ни рече: "Защо ви е да ходите в Тунис, вижте Сицилия какъв красив остров е...". Онемяхме!

Затърсихме други опции за стигане до Алжир. Има ферибот от Марсилия, но стопирането до там през цяла Италия би ни отнело много дълго време, а цената му беше доста над 100 евро на човек, не можехме да си го позволим. Има ферибот и от Испания, но той е още по-далече и все трябва да минаваме държави с отвратително бавен стоп. Осъзнахме, че нямаме други опции. Решихме да пробваме пак със същото фери от Палермо след седмица, но този път да си направим резервации за хотели и фалшиви самолетни билети, да не би да са ни върнали защото нямаме такива. В Мароко влизах два пъти и никой никога не ме е питал за подобни неща, мислех че и Тунис е "европейска" държава хаха :)

В крайна сметка прекарахме почти месец в Сицилия, обиколихме я цялата, разгледахме фантастични места! Всеки ден нови градчета, селца, храмове, плажове... Научихме страшно много за живота на италианците и за красотите на острова. От което ще се родят няколко пътеписа със снимки на чудновати места :)
Тъкмо когато смятахме да се пробваме пак за ферито, от дома долетяха лоши вести за чисто битови проблеми, дължащи се на тежките метеорологични условия и това наложи незабавното ни прибиране и разправяне със замръзнали тръби, наемателка измамница и подобни глупости. На връщане посетихме няколко много яки градчета в южна Италия, преди да се качим на ферибота за Игуменица/ Гърция, който ни спести много дни стопиране по италианските пътища, гарантиращи ни стотици проблеми заради кофти стопа в тази страна. Ако бяхме закъсняли и ден с прибирането, щяхме да платим хиляди левове сметка за вода и всичко щеше да бъде наводнено, така че 38-те евро за гръцкия ферибот бяха най-разумно похарчените пари в това пътуване.

След като пооправих част от безобразията на наемателката, се сетих да се обадя в алжирското посолство и все пак да попитам дали визите ни още важат, възнамерявах да се пробвам пак, този път без другарчето. Оказа се, че изтичат след 4 дни, тоест няма как да отида с тази виза, а нова нямам намерение да плащам. Така че пътуването се провали и всичките ми мечти как тази зима ще тичам без обувки по сахарските пясъци, си останаха само мечти заради шепа изроди, наричащи себе си полицаи.
От всичко лошо обаче произхожда и нещо добро - разгледах Сицилия наистина добре и ми беше страшно интересно! Преживяхме неочаквано много приключения из този остров и въобще не скучахме. Спахме в катакомби, църква, пещери, изоставени къщи, тролска къща и какви ли още не абсурдни места :) Всички нощувки бяха на палатка, Каучсърфинг в Италия все така не върви. Общо всичките ни разходи заедно с фериботите бяха 300 евро за двамата, ядохме пици, два пъти си платих и билети за посещение на руини, така че не сме се лишавали. Италия е много скъпа, но се вместихме в прилична сума за един месец време. Пътуването продължи от 5.01 до 05.02 - точно месец!

И така, скоро ще сложа разкази и снимки от прекрасните места, които опознахме! Всяко едно си заслужаваше!
А ако някой реши да тръгне към Тунис, да има предвид какво може да го сполети.
За тези, които очакваха да прочетат за Алжир и Тунис - съжалявам, но май няма да е скоро.

До пролетта ще се опитам да не заминавам никъде, за да събера все пак някакви пари за велопътешествието, което тепърва предстои!